Нощна улица...
Сетивата ми
тичат по нея
и из сенките
търсят взаимност.
Кехлибар и сатен
в спящи лампи
се сливат
с интимност.
Обожавам нощта,
този въздух,
на есен ухаещ,
тези жълти листа,
под краката ми шепнещи:
" Знаеш
наште тайни, жена,
но на никой недей
ги разкрива,
да не знае света,
че сърцата ни
още са живи.
Нека мисли,че в нас
нашта кръв
е изстинала вече,
че сме мъртви почти...
На кого ли му пука,
човече!"
Нощна улица...
Ще се гмурна
в лилавата бездна
на красивата нощ -
тя е моята слабост
беззвездна.
И ще скитам насън,
ще си търся
лилави лалета,
да закича една
сладка тайна
в костюм на райета.
До зори ще вървя,
ще си свиркам,
с дъжда ще говоря.
Вятър в джоба ми спи.
Няма никой.
Спят тъжните хора.
Може би призори
ще намеря момчето,
което
пази мойте мечти,
скрити в него
на топло в сърцето.
Нощна улица...