Автор Тема: Пътят на един герой  (Прочетена 715 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен lamarin

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 483
  • Пол: Мъж
  • ***********
Пътят на един герой
« -: Април 04, 2006, 04:30:16 am »
Приглади той брадата сива,
с ръка трепереща,от дните тежки,
сърцето мъжко почна да се свива
от спомените му младежки.

Той спомни си със пълна скръб
как бе останал сам-самичък,
още невръстен и със нейна плът
бе станал той познат на бича.

Когато поотрасна малко,
те пращаха го да краде,
и много често той се връщаше
със изпочупени нозе.

Те бяха неговите близки,
а той дори ги ненавиждаше,
когато даваха му сал огризки,
как може да се наяде.

И тъй полека детството минава
и идват силните му дни,
дни кървави,покрити с слава
дни пълни само със злини.

Той беше станал вече мъж
и сабя бе му изкована,
навън ръмеше пролетния дъжд,
а той замина на война.

Не на родината наемник стана,
а на собствената си неволя,
неволя-тя беляза го със рана,
в гърдите впи му се отрова.

Войната сее само смут,
тя няма смисъл и значение,
войната-тя проваля наший труд
тя буди нашето съмнение.

Като се върна от войната той,
бинтован и ранен навсякъде,
в миг нададе силен вой,
бе свободен,бе тъй радостен.

---------------------------
И пак приглади сивата брада,
сълза застича по лицето с белези,
и после падна в силната ръка,
обичаше ги тези залези.

.................

добре измислен край
и.....все пак ..... К И Р И Л И Ц А
« Последна редакция: Април 04, 2006, 09:43:07 am от Gentiana »







``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´