Приглади той брадата сива,
с ръка трепереща,от дните тежки,
сърцето мъжко почна да се свива
от спомените му младежки.
Той спомни си със пълна скръб
как бе останал сам-самичък,
още невръстен и със нейна плът
бе станал той познат на бича.
Когато поотрасна малко,
те пращаха го да краде,
и много често той се връщаше
със изпочупени нозе.
Те бяха неговите близки,
а той дори ги ненавиждаше,
когато даваха му сал огризки,
как може да се наяде.
И тъй полека детството минава
и идват силните му дни,
дни кървави,покрити с слава
дни пълни само със злини.
Той беше станал вече мъж
и сабя бе му изкована,
навън ръмеше пролетния дъжд,
а той замина на война.
Не на родината наемник стана,
а на собствената си неволя,
неволя-тя беляза го със рана,
в гърдите впи му се отрова.
Войната сее само смут,
тя няма смисъл и значение,
войната-тя проваля наший труд
тя буди нашето съмнение.
Като се върна от войната той,
бинтован и ранен навсякъде,
в миг нададе силен вой,
бе свободен,бе тъй радостен.
---------------------------
И пак приглади сивата брада,
сълза застича по лицето с белези,
и после падна в силната ръка,
обичаше ги тези залези.
.................
добре измислен край
и.....все пак ..... К И Р И Л И Ц А