ИГРА: "Тренировка за поети"

[reinbow]

Свенливо разкрита, но в миг сладострастен
открила пред мен всемир непознат,
безкрайна вселена от близост тъй свята...
Оставам без дъх, притихнал и плах...

[RadiatioN]

Близост тъй свята, тъй пагубно грешна...
Ласка и нежност, бруталност и плам
гняв пепелящ и любов безметежна
с тебе сме двама а чувствам се сам...

[reinbow]

Бруталност и плам завладял е душата,
ръцете неистово търсят плътта
тъй мраморно нежна и грешна, и свята
вземи я макар да боли от това...

[RadiatioN]

И грешна, и свята се рееш в мечтите,
бленувана, страшно далечна любов.
И още поглеждам да срещна очите
в очакване смътно на края суров...

[Bonita]

далечна любов тъй сладка
далечна,ала вътре в мен
помогни ми и аз ще ти помогна
ще вървя до теб във всеки следващ ден

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Далечна любов ти оставаш навеки!...
Накрая, в душата с горчива тъга,
частичка от теб ще откривам у всеки
и ще ги събирам с надежда една по една...

[Bonita]

една по една ще броя аз минутите
до твоето"мила,ела"
ще чакам мъжът сътворил в мен жената
ще чакам дори ако трябва да плача
сгушила се до входната врата

[DeTe_Ha_Xaoca]

затвори, не пускай мъката 
сгушена пред входната врата
на твоята душа.
Не допускай да вземе
тя ключа от твоята мечта

[RadiatioN]

Не пускай мъката да отшуми
и нека раната не заздравява,
на времето не давай да лети
и спомена  да тъне във забрава.

[DeTe_Ha_Xaoca]

Нека споменът живее в мен
но сълзите ми да  тънат във забрава
защото спомените винаги лекуват 
сълзите само  карат малките нещастни
хора да жадуват......

[Bonita]

малките нещастни

хора  ще тънат в скръб и във печал
недей да бъдеш груб с децата забрави кому какво си дал

[reinbow]

Недей да бедеш груб и с мен
аз цялата на тебе се отдадох,
дарявах ти парченце всеки ден
сега със теб едно съм цяло...

[Bonita]

дарявах ти парченце всеки ден
откъсвах всеки ден аз от
плътта си,за да живееш ти
със друга ден след ден, а мен след година вече да ме няма

[Durzost]

да живееш ти със друга,
тялом да си неин всяка нощ,
и да я наричаш ти съпруга,
но душата ти е моят остър нож,
с него аз ранявам нейно тяло,
и душата й, и мислите, сърце,
и чрез тебе аз командвам я изцяло,
ти си кукла в моите ръце...

[reinbow]

Ти си кукла в моите ръце,
но аз не съм създателят ти - жалко...
Да можех бих дарил ти аз сърце,
с което да изпиташ обич - та дори за малко...