Парфюм със дъх на момина сълза...
След тази фея погледите тичат.
Момчетата подсвиркат - ей така...
А тя се смее - слънчево момиче.
В косите и заплетен слънчев лъч
избухва в багри на шампанско диво.
Край нея стихва даже детска глъч.
Ех, нежна младост колко и отива!
И роклята и е камбанка с цвят
на пролетно небе по пладне - синя.
През рамо я следи забързан свят,
а тя е цвете, истинска богиня.
Парфюм със дъх на момина сълза...
Ще го сънува цяла нощ момчето,
което час я следва през града
и тихо молеше- върни си ми сърцето!.