Автор Тема: Попитай вятъра...  (Прочетена 2000 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Попитай вятъра...
« -: Април 12, 2006, 01:56:29 am »
Дългите мигли на зората
в съня ми трепкат
като птици с крила.
Сънувам развети завеси
от морска пяна и позлата,
по пътеката лунна
тихичко слиза утринта.
Попитай вятъра
дали още те обичам,
дали си моето нежно момче,
има ли те в кръвта ми
като дрога непозната,
бие ли за тебе дивото ми сърце?!
Попитай го без думи и без маски,
лудия му дъх в себе си приеми,
затвори очи и дишай
тази свежест в тишината,
спомни си всички минали сценки,
в които героите били сме аз и ти.
Като разпилени зрънца
от перлена огърлица
търкалят се часовете
по всички посоки на света.
Слънчев лъч в шепите ми
ноти от светлина рисува,
почти съм будна,
търся до себе си твойта глава.
Усмихни ми се
с най-красивата си усмивка,
най- сладката си целувка ми подари.
Миг такъв от злато по-скъпо струва.
Не го заменям за нищо на света.










,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен krasimir

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 506
Re: Попитай вятъра...
« Отговор #1 -: Април 12, 2006, 05:56:58 am »
 Хареса ми стиха. [plqqsss] Аз искам да попитам нещо вятъра.
 Но дали ще ми отговори? :)

Неактивен Ангелче

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 847
  • Ангелите умеят... да падат
Re: Попитай вятъра...
« Отговор #2 -: Април 12, 2006, 18:46:35 pm »
Дългите мигли на зората
в съня ми трепкат
като птици с крила.
Сънувам развети завеси
от морска пяна и позлата,
по пътеката лунна
тихичко слиза утринта.
Попитай вятъра
дали още те обичам,
дали си моето нежно момче,
има ли те в кръвта ми
като дрога непозната,
бие ли за тебе дивото ми сърце?!
Попитай го без думи и без маски,
лудия му дъх в себе си приеми,
затвори очи и дишай
тази свежест в тишината,
спомни си всички минали сценки,
в които героите били сме аз и ти.
Като разпилени зрънца
от перлена огърлица
търкалят се часовете
по всички посоки на света.
Слънчев лъч в шепите ми
ноти от светлина рисува,
почти съм будна,
търся до себе си твойта глава.
Усмихни ми се
с най-красивата си усмивка,
най- сладката си целувка ми подари.
Миг такъв от злато по-скъпо струва.
Не го заменям за нищо на света.





Обичам този вятър!!!!!!!!!!
 [inloveee] [inloveee] [inloveee]
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Попитай вятъра...
« Отговор #3 -: Април 12, 2006, 18:50:18 pm »
Усмихни ми се
с най-красивата си усмивка,
най- сладката си целувка ми подари.
Миг такъв от злато по-скъпо струва.
Не го заменям за нищо на света.


Както винаги си ненадмината.Поклон пред таланта ти! [evala] [evala] [evala] [wish all my love]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Попитай вятъра...
« Отговор #4 -: Април 12, 2006, 19:50:00 pm »
Колко сте ми сладки! :)
Обичам ви...
Благодаря ви  :kissoflove:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.