Горчивият дъх на тишината,
която настъпва
миг след като
лудо и отчаяно
съм ти крещяла
е плесен,
от която
ослепяват
сълзите в очите ми.
Бих те убила,
за да те преживея,
но къде ще погреба
нуждата си от тебе?
Неизлечимо и ненормално
съм обсебена
от ролята си
на Мария - Магдалена.
Без право на опрощение.
Разпъни ме пет минути
преди да съмне
и докато умирам
не спирай да ми повтаряш,
че ме обичаш!
После...
Повикай Дявола
да възкреси
вълчицата, която бях
сто години за тебе.
И може би всичко
ще се повтори
отново.