ще ме има и в най-прашния ъгъл на душата ти,
ще кихам от праха, който не си избърсвал с години,
застинал в летаргията на очакването,
че отново ще ти се случа. Като на кино.
Крещиш ? Защо? Ето ме. Не се ли радваш?
За пореден път от моя свят ме открадваш...
Имаш ме.Това е просто непоправимо.