Сама отново .. пак сама
обзема ме познатата тъга ..
Навън е пак тъмнина ,
а в сърцето царува болката..
И страда моята душа
осъзнала грешката ...
разбрала , че не ще си върне любовта..
И тръпки ме побиват цялата,
и страх обзема пак ума,
и отново тъжното лице
обляно е със парещи сълзи ..
Прости, че толкова те нараних,
но разкаях се .. съдбата си приех ..
Така било е отредено ..
Да чакам примирено ..
Но знай, ще чакам колкото трябва..
Ще те чакам, обещавам ..
Но лицето пак ми пребледнява,
последната сълза се изпарява
и изстива бледото лице ..
и умира едно безпомощно сърце ...
Но знай ..то не бе обичало така друго момче!
