Въртиш се в кръг,
във себе си затворен.
Вратата сам заключи.
Ключа вън...
Изхвърли го...
Сега - какво?!
Не знаеш...
Коприва в чувствата.
В сърцето - бучиниш.
Полека тишината те превзема.
Дъждовни капки
в чаша с мед - коктейл,
от който мисълта ти
се опива -
забравяш се,
изстиваш,
нямаш цел.
Да си човек
е участ незавидна -
убийци чувства
дебнат твоя ден.
Животът ти е празна,
бяла стая,
в която си заключен...
Тъп рефрен.