Пуснато на: Нед Мар 13, 2005 10:37 pm
_______ ОТНОВО ЧОВЕК_______
Прекасните устни на нежния трепет,
усмихнати чувства, в любовния шепот,
пламтящи пространства и влюбени мисли,
надежди далечни, желания чисти,
неизживяни мигове, удържани страсти -
бурно-утихнали и бледо-контрастни,
тъжно-усмихнати, изрично наказани,
сега се прераждат- явно показани...
Бях се затворил дълбоко във себе си.
Плашех се аз, наранен, от света.
Проклинах дори, разярен, добротата си,
страхувах се…от любовта.
Не исках да бъда странно-различен,
аз исках да бъда празен ковчег.
Не исках чувствам, че отново обичам.
Не исках да бъда изобщо човек!
Едно момиче – плахо, различнно, добро и прекрасно-
със нея – капка надежда в мъглата проблясна.
Да ме упознае, тя дълго не се колеба
и тъмнината на всяка мрачна частица промени в светлина.
Очите й, сини морета-
във тях се оглежда света.
С косите й слънцето свети,
за да осветява деня.
На тялото й, грациозно и нежно
се възхищава страстта.
С душата й, ослепително светла,
се преоткрива във мен любовта.
Погали ме нежно лекият бриз...
Защо ли по-рано не бях го разбрал -
Тя e моята чакана орис,
тя e всичко за което човек е мечтал!
Тя е моят приятел и мойта любов,
тя е моята сродна душа.
Тя се сладкото в живота суров,
моят светъл ангел в нощта...
Неизживяните мигове и удържаните страсти,
сега са бурно-развихрени и силно-контрастни.
Широко-усмихнати, безнаказани, сранни -
вече преродени, за щастие жадни!
Не искам да бъда поредната тлееща клечка,
в червената, гаснеща жар.
Не искам да бъда и огън, затворен във печка,
а свободен, нестихващ пожар.
Пожар, който бошува, изгаря, но без да руши-
без да оставя след себе си пепел и наранени души...
Пожар, който дарява нежна топлина,
който да носи надежда и светлина...
Пожар, чрез който се раждаш, и светиш, гориш...
Пожар, в който се влюбваш, живееш, летиш!
Благодаря на съдбата, че двама ни срещна -
уверено-плахи, еднакво-различни.
Благодаря на съдбата, за любовта ни гореща,
за щастието сред мъглата трагична.
Благодаря на съдбата, че ме научи -
как да обичам и как да копнея.
Благодаря на съдбата, че ме поучи -
не да бездействам, а да живея!
Пак искам да бъда странно-различен,
не искам да бъда празен ковчег.
Искам да чувствам, че отново обичам.
Искам отново да бъда човек!
