Всеки път,
когато погледнеш в очите ми
по-дълбоко потъваш.
Музиката,
която тече по вените ти
е моята ласка за теб.
Обичай ме!
Никога...
За нищо...
не ме забравяй!
Аз съм твоята радост
и... нежно проклятие.
Мога и искам
да извлека
най-доброто от тебе.
Остави ми се!
Остани близо до мене.
Всеки път,
когато те наранявам
с ефирната си капризност
на пеперуда,
дори и с гняв
да ме ругаеш,
ти знаеш,
че като мен няма друга,
че в живота ти
е станало малко чудо,
че ти самият...
си чудо,
защото си уловил
полета на дъгата
и седемте и цвята
в душата ти
възторжено сияят,
защото на устните ти
е спряла
прашинка вечност
и всеки път,
когато ме целуваш
умираш
и се раждаш
в по-добри,
по-далечни измерения,
където всичко
е чисто...
И свято.
Целувай ме!
Никога не ме изоставяй!
Всеки път...
Не искам да съм съвършена.
Искам да бъда част от тебе,
да бъда светлината
на душата ти
и последната мисъл
в живота ти.
Искам те...
Искай ме...
Сега...
И завинаги!
Искай ме!
Защото като нас
няма други.
Всяко човешко същество
е самотна вселена,
до мига, когато
се слее с друго.
