Нещо в погледа ти като рана кърви,
днес си леко небрежен и тъжен.
Поредна мадама, скука, секс и лъжи.
После нещо да кажеш си длъжен...
Често сменяш жени. Лъжеш себе си пак,
че поредната ще е последна.
Търсиш в обятията им от съдбата знак -
нещо да трепне, да те погледнат
две красиви, чисти, само твои очи,
от които кръвта ти да стене.
но сърцето ти нежно сърдито мълчи,
всичко пак е изгубено време.
Дълго миеш от себе си чужди ръце,
чужди ласки, преструвки и чувства.
Казанова в душата цинично мълчи,
ех, да бъдеш щастлив е изкуство...
Някой ден може би ще я срещнеш и ти,
свойта точна, добра половина.
Тя ще бъде до теб и в най-тъжните дни.
Ще се радваш, че просто я има.
А сега поседни. С теб ще пийнем кафе.
Говори ми . Недей се преструва.
Как се чувстваш разбирам, нещастно дете.
Но пък, всъщност...животът си струва...