Ако имаше място, където
спомените отекваха, щях да
сложа там спомените от бъдещето
за теб...
Гледам отражението на
слънцето във водата и си мисля...
"Боже, ти ли си олицетворението на красотата?",
а когато нощният вятър влезе в стаята ми
без да пита, аз чувствам погледа ти в съня си,
който, търсейки те цяла нощ, се скита.
Ако можех да докосна светлината на
Луната, щях да ти призная, че те обичам,
но от страх да не ме нараниш, по цяла нощ
не спя и за твоят поглед дерзая.
Ако зависи от мен, с теб ще бъда завинаги
и другите няма да имат значение, защото
аз те обичам и ще ти го казвам винаги.
Дори с друг да тръгнеш, аз любовта си няма
да крия и ще те помоля частица от нея
да вземеш, за да мога после да те открия.
Гледам часовника и виждам как времето
минава и мисълта за околния свят потъва във забрава.
