Царице моя виж небето
ясно е и слънцето пече.
Лято е царице усмихни се
Животът вче те зове.
И вгледа се царицата тогава
в деня уж светъл, но не го видя.
Отровени са нейните очи със сълзи
Тъгува тя за радостта!
На нея лятото не и е нужно
ясни небеса неще.
Може ли да се усмихва външно,
а да плаче нейнито сърце?
Дълго време в самота живяла е
ала сърцето и от болка ще умре.
Тъгува то за малко обич
иска то обичащо да спре.
Чакала е своята любов царицата
а предлагали са й единствено пари.
Можеш ли с бижутата да си щастлив
със златото, което не блести?
Лятото отмина, а царицата
едва успя да понесе
Да е сама отново, ала се надява
това все пак че някога ще спре.
Е било е някога отдавна, но царицата открила любовта.
Била щастлива, тъй разказва лягендата за вярата във обичта!
в плен на времето