Автор Тема: ИГРА: Акростихчета  (Прочетена 53035 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

angel4e_f

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #105 -: Юни 04, 2006, 14:54:00 pm »
Ти-желание и болка,ти
Илюзия,съдба реална.

Моята фантазия отново пита дали ти помниш
Оная нашта стая непозната.
Ягодите сладки и червени,

Нежните ти ласки,нашите мечти,
Е,отговори ми,мили,помниш ги ти,кажи!?
Животът ми с теб започна,
Недей така със съмнение ме гледа.
А повярвай в това,че ти за мен си всичко на света

Лудост е да спра луната,
Удължаването на мига така ще стане.
Дълъг ще е всеки спомен,мили
У дома за туй мечтая!
С теб животът ми започна,
Теб ще искам аз до края!

П.П По-ужасно нещо не съм писала [smeeh] [smeeh] [smeeh] :toofunny: :toofunny: :toofunny: [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] ама нещо малко трудно ми беше да измисля нещо смислено с букви,подредени по този начин.(ама то и тва не е мн смислено [smeeh] [smeeh] [smeeh] ,но ако се задълбочиш излиза нещо [shame])

 :arrow:  Ти си живота
« Последна редакция: Юни 08, 2006, 07:40:07 am от Gentiana »

Неактивен MoonLight

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 4030
  • Пол: Жена
  • : )
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #106 -: Юни 04, 2006, 15:02:39 pm »
Толкова много те обичам,
и в съня си все към тебе тичам.

Силно искам да си ти до мен
и винаги...до последния ми ден!

Живота си за теб бих дала,
и всичко мое бих пропиляла...
В името на нашата любов голяма
от днес към теб съм напълно пряма.
Така щастлива никога не съм била
а, ти с мен чувстваш ли се така?

(Хехе, по-тъпо не можеше да стане  :p  )

 :arrow: Сънуваш ли ме?
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #107 -: Юни 04, 2006, 16:09:14 pm »
Сънуваш ли ме мое нежно цвете? От
Ъгъла на времето към мене гледаш,
Но виждаш ли ме или пак превзето
Увиваш се във спомените бледи?
Вървиш към мене уж, ала не стигаш,
А аз те чакам в сънища недосънувани,
Шептиш ми думи, ала сам не чуваш
Лъжливата им същност как погубва ги...
И пак ще питам – Днес сънуваш ли ме?
Мълчиш... Така не можеш да излъжеш...
Ето и утрото прокрадва се... Не си сънувал много дълго време...


 :arrow: Помниш ли моето име

angel4e_f

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #108 -: Юни 04, 2006, 21:39:43 pm »
Помниш ли моето име?
Онова,дето кара те да полудяваш?
Много болка то ти причиняваше
Но само от отворените стари рани го правеше....
И още мъчи те спомена за него...и...
Шепти ти то за любовта

Любов като тази нашата няма!
И тази на Адам и Ева бледнеят пред нея.

Моето име зная обичаш
От него сърцето боли те,любими
Ето виж и моето сърце кърви от теб
То плаче всяка вечер и ридае.
Обичаме се двама много

И заедно сме нощ и ден,
Много рани с тебе си направихме,
Ето сърцата и на двама ни са наранени!


по зле не може да бъде [smeeh] :arrow:

самотна стая

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #109 -: Юни 07, 2006, 21:15:11 pm »
Светът за миг застина.
Ангелите слязоха от Райската градина.
Морето жално плачеше със нас,
Оставахме за последно двама - Ти и Аз...
Тръпнех във сълзи обляна...
Никога нямаше да си простя...
Ангелите даже ме наричаха "презряна"...

Стъпка плаха направих, знаех че безпомощна ще се свлека...
Ти стоеше отстрани, а плачът ти тъй изкуствен...
А исках за последно да усетя любовта....
Ярката светлина ме измъкна от този свят безчувствен.

  :arrow: Наивност

Неактивен repi-s-lychec

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1060
  • Her shadow plays in the shape of a man's desire...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #110 -: Юни 08, 2006, 09:13:26 am »
Нека да се хванем за ръчички,
А за моите изневери да забравим,
Искаш ме - о, колко си добричка,
Всичко ние с тебе ще поправим.
Нека да те цункам и прегърна -
Обич много имам аз за всички,
Само с теб не ще да бъда, знаеш,
Тъй като съвсем не си едничка.

невероятно
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

Неактивен last^kiss

  • Новак
  • *
  • Публикации: 16
  • Пол: Жена
  • За всичко,което се случва,си има причина!
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #111 -: Юни 09, 2006, 22:56:27 pm »
Не искам да те виждам вече.
"Ела" недей да ми шептиш,
В мен угасна огънят далечен,
Ехти в сърцето думата "прости".
Рояк от спомени се стече,
Останаха те,всички-до един,
Явно просто спомени са вече,
Така изглеждат-като дим.
Но всеки спомен болката лекува,
Остава с него огън да гори...
 [shame]
Не се рови в пепелта!
Няма да намериш огън...
Знай,свършена е любовта
веднъж щом чуеш "Сбогом"...

Неактивен JunnO

  • Новак
  • *
  • Публикации: 37
  • Пол: Мъж
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #112 -: Юни 10, 2006, 15:19:23 pm »
саксия
Now I know that we were close before
I'm glad I realised I need you so much more
And I don't care what everyone will say
It's all about you and me
And we'll never be the same again

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #113 -: Юни 10, 2006, 15:40:59 pm »
Страхувам се към слънцето да гледам,
А ти си слънцето и искам да те видя
Какво да сторя да не ослепея щом погледна
Със сянка от любов очите ли да скрия
Или със риск те вече да не виждат
Ясно макар единствен път да те погледна...


 :arrow: Преди сега след време

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #114 -: Юни 10, 2006, 18:41:29 pm »
Понякога с ръка те търся нощем
Разбирам, че не мога да те имам
Едва ли спомняш си ме още
Далече си! При мен не се прибираш!
И  чакам пак, потъвам във съня си

Сънувам спомени и в тях живея
Една мечта хладно ме обгръща
Гори ме с мраз и бавно, бавно тлея
А  ти умееше да палиш мойто тяло

Сега осъзнавам, че огънят угасна
Лъжите ти, подклаждаха го много
Еделвайс бе истината сред скали - заблуди страшни
Денем пак нахлузвам смешна маска

Върху нея не се четат емоции
Рискувам да се превърна в проста краска
Еднакво сива с дните ми самотни
Моето легло зове те нощем...
Едва ли спомняш си за мене още...


Животът ни е цирк - смях през сълзи
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #115 -: Юни 10, 2006, 19:29:50 pm »
Жадувам те като напукана земя дъждовна капка
И в тялото ми пламъци от страст горят,
Във мислите ми лудост – да те чакам
Отанах без душа... И пак мълча...
Там някъде във мен, във мрака тъжен от
Ъгала на моето сърце наднича плахо и
Тихичко ме вика спомен нежен
Назад във времето – онази топла стряха
И ти със твоята усмивка... Пак е тихо
Единствено сълзите ми си шепнат
Целуват ме с целувки - леден вихър
И по лицето ми оставят две пътеки...
Ръцете ти къде са да ме стоплят?
Къде остана любовта и светлината?
Самотна съм, а колко бях щастлива помня...
Молитва ли за милост да изпратя?
Я виж... В небето отразени са
Хилядите мои мисли луди
Препратени със любовта ми през вселената
Реки от нежност – невъзможно чудо...
Ела сега... Жадувам те до болка,
За миг ела и после пак пътувай
Със спомена... Ще издържа ли още? В колко
Ъгли най-тъмни ще се криеш ти? Сънувай...
Лудоста ми оцеляла от болката обичана остава,
Забравила за тази жажда в мене отивам си
И пращам ти за сбогом сърцето си – ненужна тяга...



 :arrow: Дали все още сме приятели

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #116 -: Юни 10, 2006, 19:51:49 pm »
До скоро бяхме неразделни
А ето, че днес е различно
Листа от вятъра отвяни
Играят танц с присъствие двулично

Винаги съм те обичала
Сега е същото както преди
Езерото за нас бе притихвало

Още помня мигновените тъги
Щурмували сърцата ни без милост
Естествено ранявани без дъх

Съхнехме там сгушили се под върбите
Мерехме житейския си път
Ежедневието си изоставяхме

Приятелството ни бе по-възвишено
Роли чужди не играехме
Иронията връхлетя ни от Нищото
Яростно тя разбесня се
Толкова завист към нас бе таяла
Ехидна със злоба развилня се
Ловът и' приключи с нашата раздяла
Искам краят ни да свърши... Краят на преврата, що съдбата извърши


След края идва началото
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #117 -: Юни 10, 2006, 22:00:49 pm »
С ъдено ми бе да те срещна
Л ицето ти сънувах дълго преди това
Е сенна елегия, пламъкът на църковни свещи
Д алечен порив на вятъра, стих на ранена душа
К расиви са мислите, които с теб споделям
Р евнуваш всяка моя усмивка, тъжно е това
А ко загърбя делниците и всеки ден ми е неделя
Я сно е, че вечен празник ще ни бъде любовта.
И тишината, нежно спяща помежду ни
Д оверчиво ще се усмихва в своя сън
В очите ти ще се стопяват неказани думи
А вятърът ще свири в голите клони навън
Н е искам да забравяш всяка минута споделена
А ко изстинеш и мен в бездната ще завлечеш
Ч увам ударите на сърцето ти дълбоко в мене
А ти чуваш ли моето, полудяло от копнеж
Л есно става всичко, когато се обичат двама.
О бичта е живот. Без нея просто нищо няма.


 :arrow: Сега, защото утре ще е излишно
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен DeTe_Ha_Xaoca

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3282
  • Пол: Жена
  • Super girls don't cry!
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #118 -: Юни 11, 2006, 18:31:59 pm »
Светът заспива уморен,
Едва затворила очи
Гълъбибица бяла
Ангели сънува
Завито със златна слама
Агънцето бяло също спи.
Ще зспиш и ти след малко
Останал сам със своите мечти.
Тогава ще ме видиш мен
Окъпана във лунна светлина
Угасила пламъците на деня
Тревогата загърбила
Радостна във твоя сън ще бъда
Една едничка на света
Щастието розово
Единствено по мойта кожа ще личи
Една усмивка дай ми
Изпей ми пак онази песен
Запитай се боли ли, да съм само сън
Луната да изгрява,
И тогава да съм с тебе аз
Шегуваш се, шегувам се
Но боли ме в този час.
Обичам те кажи ми с нежен глас
 :arrow: нещо горещо

You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Неактивен repi-s-lychec

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1060
  • Her shadow plays in the shape of a man's desire...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #119 -: Юни 11, 2006, 18:58:42 pm »
Нежно, грациозно тя пристъпва,
Едва с краче земя докосва.
Ще ти се на теб да каже "скъпи",
Обаче тя мълчи и те ядосва.

Гориш за нея, то е
Очевадно. И искаш я
Ревниво, дори властно.
Едва ли някога
Ще ти прогледнеш, че да
Обичаш нея е ОПАСНО!

сега бъди добричък
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури