Автор Тема: ИГРА: Акростихчета  (Прочетена 53028 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Sweet_As_Candy

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 793
  • Пол: Жена
  • Live Love & Laugh
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #75 -: Април 26, 2006, 00:28:50 am »
Силно тялото ти аз притискам
Тъй нежните ти устни аз цялувам
Разкошния ти аромат помирисвам
А косите ти нежно милувам
Докосвам те и те жадувам
Ангелската ти любов аз искам да намеря
Моля те бъди мой иначе ще полудея.



нежелана любов



Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #76 -: Април 27, 2006, 20:22:44 pm »
Н е ме отблъсна, но и не прие
Е дна сълза по бледа буза пада
Ж есток си и студен като дете
Е дно дете, очакващо награда
Л ениво се протягаш покрай мен
А устните ти са горчиво-сладки
Н е ме обичаш, но си в моя ден
А з искам да избягам - колко гадки
Л ъжи сама на себе си редих
Ю жнякът ги отнесе надалече
Б оях се, че е късно - акростих
О т устните ми се откъсва вече
В ръцете ти наместо сбогом пак.


 :arrow: колко струват лъжите
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен viento violento

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 76
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #77 -: Май 01, 2006, 23:34:54 pm »
К ак те желая,
О бичам, ридая,
Л етя и не падам,
К рещя и нападам,
О т страх, ще си сложа,
С ърцето под ножа,
Т и не го искаш,
Р угаеш, и блъскаш,
У ви, ме отхвърли,
В еждите опърли,
А натемоса душата,
Т ресна и вратата,
Л ъжи и съмнения,
Ъ мм, нямаш угризения,
Ж ивотът има край,
И ти не си рай,
Т и мен ме ебаваш, 
Е два ли  загряваш ...

погледни напред
« Последна редакция: Май 02, 2006, 03:16:31 am от Gentiana »

Неактивен Danek

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 58
  • Пол: Мъж
  • А ... русалкааааа
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #78 -: Май 02, 2006, 00:27:38 am »
Просто успокой се,
очите леко притвори.
горчиво е, аз зная,
лъжата някак преглътни.
една сълза ще падне,
дори възможно е две-три...
но пък зная, че до пладне
и усмивка ще те посети.
Не скачай в пропастта,
а стискай зъби ти до край.
помни, че слабият е нищо-
роб е, всеки казва "дай ми, дай".
едно е да вървиш изправен
друго е да са ти на гърба.
Трябва с всеки да си равен,
затова махни се от ръба.

розови сънища
"Sometimes the heart sees what is invisible to the eye."

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #79 -: Май 02, 2006, 03:54:01 am »
Р адвам се, когато си до мен
О бичам гласа ти- музика нощна
З а мен ти си слънцето в облачен ден
О бичаш ме, да го криеш е излишно.
В най-черния миг търся твойте ръце
И вярвам, че всичко ще ми мине.
С амо ти разбираш моето сърце
Ъ гловато-капризно, но за теб любимо.
Н едей ми повтаря, че съм лошо дете
И че глупости  ми пълнят главата.
Щ астието има твоето лице
А двама с тебе стоим на прага на самотата.


не мога без теб



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #80 -: Май 04, 2006, 20:57:13 pm »
Не искам да си спомням че те има
Единствен спомен в мене да боли от
Миналото искам да изтрия твоето име
От теб не искам да намирам там следи...
Гори в съня ми лудост непозната,
А нямам сили да я спра...
Боли... Как искам да ме няма...
Една молитва ще изпратя във нощта...
Звезда далечна нека да я чуе и
Теб от мисълта да заличи сега...
Ела ориснице, бъди спасението мое
Б
ъди ми пътеводна светлина...

 :arrow:Вярвам че те има
« Последна редакция: Май 04, 2006, 22:29:18 pm от Gentiana »

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #81 -: Май 04, 2006, 23:06:07 pm »
В ървя по дългите улици на южен град
Я бълкови клони цъфтят в полумрака
Р озови цветчета, които събуждат в мене глад.
В ълчи глад за любов. Дали някъде ме чакаш?
А ко тръгнеш веднага, ще се срещнем в полунощ.
М оите устни с твоите диво ще се слеят.
Ч асовете бързо отлитат и раняват като с нож
Е ла, побързай! Да бъда търпелива не умея.
Т и си моето слънце, в най-слепия ми час.
Е динствено на теб се доверявам.Страдам.
И когато пръстите ни се слеят, в моя власт
Мъжкият ти свят покорен за малко пада.
А з и ти - в едно и присъда, и награда.


 :arrow: замаяна, шампанско и сълзи
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #82 -: Май 06, 2006, 13:27:47 pm »
Звезда в небето бавно изгоря,
А с нея се стопи и светлината
Минутка слабост, после тишина,
А с нея появи се самотата и
Ясен спомен за отминали неща
Надежди от реалността разбити,
А там във тях бе скрита любовта -
Шепти ми още, ала някак тихо,
А аз все още чувствам и боли,
Метален вкус по устните се плъзна
По тялото ми парещи вълни,
А мислите в главата ми замръзнаха.
Не искам да се връщам пак назад
Със спомените трудно се живее,
Когато ги погледна синкав хлад
От нечии очи на мен се смее.
И искам да избягам на далеч
Сред мрака да изчезна, да се скрия във
Ъгъла на времето обречено
Лицето си да променя с магия,
За да не ме познае никой от преди
И там сред нищото сама да се открия...



 :arrow: Душата ми я няма вече

........
не се притеснявай, мила - случва се.
това ми е работата - да поправям малките ви грешки :)
« Последна редакция: Май 06, 2006, 15:30:06 pm от Gentiana »

Неактивен shemmett

  • Новак
  • *
  • Публикации: 26
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #83 -: Май 06, 2006, 19:44:52 pm »
Далечен спомен си за мене вече.
Уж вчера беше тук, а днес те няма.
Шега ли бе това ,че ми се врече,
а обещанието вече е измама?
Такава е понякога съдбата,
а бъдещето - недосбъднат сън...
Минаваме ...скиталци през гората
и винаги ще си останем вън.
Яда си няма да запазим.
Но няма и да си простим
яда да мислим,че се мразим,
мига,когато аз и ти заспим..
A всеки другиго сънува,
Вербува други за любим,
едва забравил другия че съществува,
чаровничи ,удавен в грим...
едва ли някой този сън бленува.




 :arrow: Обичайте се!
« Последна редакция: Май 06, 2006, 19:48:40 pm от shemmett »
What was born in the bone will come out in the flesh

Неактивен sadness_MASTER

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 447
  • Пол: Мъж
  • I'm still alive...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #84 -: Май 06, 2006, 20:04:36 pm »
О кото на бога зад тътен наднича
Б умти ти сърцето,дали те обича?
И скаш и молиш се ,кланяш глава
Ч акаш до стори ти  нова съдба
А ла надменно усещаш мълчание
Й овчоооооо,спри с туй сляпо стенание!
Т ебе те няма в душата на бога
Е,нищо,не търси си друга подлога
С ебе си бате,обичай без срам
Е гати живото,ама живей го не сам

 ТРОН НА ЗЕМЯТА

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #85 -: Май 06, 2006, 21:00:05 pm »
Тръгни си сега. Не моли да останеш
Ранена душата във мене крещи
От болката страшна. Какво ще ми кажеш?
Не вярвам отдавна на твойте лъжи...
Аз исках за себе си мъничко обич
Звездичка самотна да свети в нощта
Едничка надежда, но ти я загроби
Моли се сега, но на друга в съня...
Явно не мога да бъда за тебе
Тази, която искаш - уви
Аз спирам да плача, а ти си върви...


 :arrow:Плаче душата ми сляпа

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #86 -: Май 07, 2006, 12:44:50 pm »
П онякога душите ни са слепи.
Л ениви сенки спъват ги в нощта.
А патерици нямат, тъжни кретат.
Ч удовищна, човешка самота.
Е легия в червено - любовта ми.
Д ъхът и влачи се по режещи треви.
У мирам  всеки миг. Вълни-цунами
Ш умят в ушите. Тъп живот - горчи.
А ко забравя колко те обичам
Т рънлив венец ще стегне моя лоб
А нтични чувства.Камъни себични
М огила ми изграждат - хладен гроб.
И нищо вече не трепти в кръвта ми.
С туденото сърце след миг ще спре
Л ъжлив копнеж след лудостта остана.
Я досан вихър. Нека да умре
П оследната най-нежната ми дума.
А с нея и погубено сърце.


 :arrow: Прости ми за всичко
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #87 -: Май 08, 2006, 00:12:37 am »
Прости ми за всичко, за всички думи,
Разприте среднощни и тъжните очи.
Оставих само рана една да зее по между ни,
Следата горчива още личи...
Ти беше всичко за мене
И аз за тебе бях това...

Мъглата обаче се спусна без време
И не се чуха наште слова...

Защо? - ме попита ти в тъмнината,
А аз мълчах - какво да кажа в този час?

Вместо мен отвърна тишината:
Свърши,просто свърши това между вас!
И поемам аз по своя път, върви и ти,
Че кратък е животът-друго щастие търси!
Кратка, ясна, една е думата : "Прости -
Обичах те, но не си един за мене вече ти!"


 :arrow: мечти на прах  [heart__] [heart__]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #88 -: Май 08, 2006, 00:26:26 am »
М ълчанието е стена от студ.
Е дна пролука светла няма.
Ч асът, във който ставаш луд
Т е кара да участваш в драма
И да раняваш и рушиш-
Н ещастна и от страст пияна.
А всъщност знаеш, че грешиш
П ред тебе нищо светло няма
Р идай и падай - все едно
А ко си мислиш, че е лесно-
Х имери глупави. Защо??


 :arrow: времето лекува всичко
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

reinbow

  • Гост
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #89 -: Май 08, 2006, 01:00:12 am »
Вървя в нощта и вдишвам тишината
Ръцете ми докосват тъмнина,
Една самотна птица във душата
Мълви без глас и моли ме да спра.
Ей там пред мен във мрака чер далече
Там някъде изгубих своя свят
От там сега ме гледа ослепяла вече
Любов забравена... Как искам да заспя...
Е, май ще спра... Не мога да се боря
Как да си върна миналото? Няма как.
Увива се около мен на спомена пороя
Вихрушка от забрава, болка, мрак...
А тази птица в мене пак се моли
В сърцето пърха с режещи крила,
Сълзите и усещам там – кинжали голи
Издират ме. От раните кръвта
Червени рози по ръцете ми рисува,
Краката спират, падам във прахта
Оставам тук... Дори не се сбогувах...


 :arrow:Искам да забравя болката


« Последна редакция: Май 08, 2006, 01:01:47 am от reinbow »