Автор Тема: ИГРА: Акростихчета  (Прочетена 53125 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #210 -: Септември 30, 2006, 21:11:54 pm »
Очакване... на сбогом за отиване...
Бавно бързината се смалява...
Играта се превръща във осмиване...
Чарът се набъбващо стеснява...
Ако... ах, ако не беше...
Мъката ми най-голяма радост...

Дали ти пак до мене щеше...
Актуално да останеш моя слабост...

Малко се запитвам за живота...
Ето че привършват ми въпросите...

Откачам си крилата аз от свода...
Буреносно падам сред потоците...
И някога, когато се удавя...
Чашата за всички ще прелее...
Авария достатъчно голяма...
Шишето да опразни и презрее...


 :arrow: ВИНОТО ГОРЧИ В УСТАТА
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #211 -: Октомври 01, 2006, 01:38:44 am »
Винаги неразбрана оставам...
И тъгувам от любовта...
Но да се боря не преставам...
От всички трудности уморих се сега...
Ти бе поредната ми грешка...
Обичах те,а любов не получих...

Грешки да се допускат е човешко...
От тях обаче не се поучих...
Рискувах своето сърце...
Чертаех в мечтите път общ...
И протегнах към теб ръце...

В тъмната и студена нощ...

Убедена бях,че те обичам...
С цялото си сърце и душа...
Тихо аз ти се заричах...
А ти отхвърли любовта...
Тогаз разбрах,че сгреших жестоко...
А пуснах те да влезеш в сърцето надълбоко...

 :arrow: ЦЕЛУВКА С ВЯТЪРА ТИ ПРАЩАМ

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #212 -: Октомври 01, 2006, 10:16:10 am »
Цитиран ден е днешният от вчера...
Егоизъм пак сервираш за вечеря...
Любов отровна в чашите наливаш...
Утрин тежко с нежност ме завиваш...
Всякога е никога човечно...
Кратката промяна най-боли...
Акварелна съм... размивам се... все грешно...

Съсирената кръв не се топи...

Вината ти е моя и обратното...
Ярко жълто в твоите очи...
Такава е омразата навярно...
Ъгълчетата са мокри от сълзи...
Работата ни еднообразна е...
Аз викам и мълча, а ти трепериш...

Толкова борба, а все напразна е...
И никога спасение не ще намерим...

Плакала съм някога и никога...
Ревнувал си до Края на света...
А сетне... изтощен от всички викове...
Щампа сложи ми... и ме побутна от ръба...
Ако нявга времето се върне... или ако нявга спре...
Малко с теб ще се прегърнем... любов да отворим ново шише...


 :arrow: ПРИРОДАТА НЕ МОЖЕ ДА Е ГРЕШНА
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #213 -: Октомври 02, 2006, 01:11:05 am »
Питах те:"Защо си тръгваш?
Рана голяма отвори в мен...
И сърцето ми така изтръгваш..."
Раздялата боли и в този ден...
О,любими,отиде си с теб любовта...
Дори светлината в миг изгасна...
А обзе ме мъка голяма и тъга...
Тъмнината е така ужасна...
А ти дори виковете ми не чуваш...
 
Не виждаш горчивите сълзи...
Ех,защо ли се преструваш...
 
Мъка виждам и в твоите очи...
Още силно ме обичаш...
Жаден си за моите целувки...
Ето,дори и да го отричаш...

Да усетиш искаш пак моите милувки...
А защо тогава продължаваш да го криеш...

Ето,очите ти го издават сами...
 
Голямата си обич опитваш да прикриеш...
Ревнуваш ме от чуждите очи...
Единствена съм аз в твоя живот...
Шепнеш в нощите моето име...
Не търси без мен в света брод,
А просто ела и прегърни ме...

 :arrow: ЧЕРНИ ВЪГЛЕНИ СА ОЧИТЕ ТИ

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #214 -: Октомври 02, 2006, 15:06:34 pm »
Четири сезона в мене има...
Елегантни, тъжни, свежи, луди...
Романтика и грубост във градина...
На една земя посяти са и връзват...
Истина, лъжа и корист...

В плод на чувство ще узреят...
Ъгъл тъмен, мекички покои...
Глина и чъкъл не се разделят...
Лалета с аромат и сухи клони...
Еленски дивеч и ловджийски пес...
Ниви и пустини голи...
Изгарящ огън и напролет лес...

Савана на лъвица и на зебра...
Акация бодлива, полски мак...

Обагрена във бяло, жълто, черно...
Четири и всичко има в тях...
Има си и свежест на кокиче...
Теменужена нежна мекота...
Ефирност на лилии, които...

Тайно молят да не идва пустота...
И всичко в мен е антитеза... Разноцветни рози с четири бодежа...


 :arrow: ЕФИРНОСТ НА ТЕЖКИ КРИЛЕ
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #215 -: Октомври 03, 2006, 02:08:41 am »
Ех,как искам да ти призная...
Фалшиво е безразличието ми това...
И в нощите дълги за теб мечтая...
Рисувам името ти с пръсти по снега...
Не виждаш ли в очите ми зелени...
Онзи вълшебен и така познат блясък...
С любов голяма те са пленени...
Търся те,тичам по мокрия пясък...
 
Но пак не мога да те достигна...
А ти все повече се отдалечаваш....
 
Тихо в съня ти ще пристигна...
Ех,колко много за мен означаваш...
Живота ми отново ти върна...
Какво ли бих правила без любовта ти...
И иска ми се силно да те прегърна...
 
Колко гореща е във вените кръвта ти...
Рисувай ме отново,художнико,в мечтите си...
И аз пред теб,любов,ще оживея...
Лекуваш раните ми с очите си...
Ето ме,само с теб аз наистина живея...

 :arrow: ЗЛОВЕЩ ШЕПОТ В МЪРТВИЯ МИ СВЯТ

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #216 -: Октомври 03, 2006, 20:56:38 pm »
Злобата в сърцето си как да скрия,
Лазя в краката ти пак.
Омразата е вече моята стихия,
Вещаят звездите кървав мрак.
Единствено за отмъщение жадувам ...
Ще го постигна ... вече от теб не се страхувам.
 
Шептят малки гласчета в главата ми.
Ето, картината пак пред очите ми изниква -
Пред мен да плачеш и целуваш ръцете ми...
Отчаянието в съзнанието ти прониква...
Ти със мене дълго си игра.
 
Върни ми радостта!
 
Мъката тялото и умът ми облада...
Ъгъглчето дълбоко в съзнанието ми е храм -
Работа отдавна нямаш там ...
Тъгувай сега заедно със мен ...
Влюбвах се в тебе ден след ден
И исках с тебе да горя...
Явно твърде наивно съм била.
 
Мразя те ...
И не искам да те виждам.
 
Сънувам те -
Вечно ли ще те чувствам?!
Яд ме е, че сърцето си ти подарих...
Търсех те по-добър в спомените си, но не те открих ...


:arrow: Върни ми всичко, което ми взе

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #217 -: Октомври 04, 2006, 02:39:31 am »
Във
Ъгъла свита седя аз...
Рисувам те в своите мечти...
Никога не съм изпитвала такъв мраз...
И толкова много ме боли...
 
Минутите,като векове черни текат...
И все по-мъчителна става самотата...
 
Всички мисли теб единствено зоват...
Сиротна търси те душата...
И плача,сълзи се стичат от очите...
Чаках те,с мъничко обич поне да ме дариш...
Красив си като ангел небесен...
Обич моя,как успя сърцето ми да изгориш...

,
 
Когато те срещнах в живота ми зазвуча тъжна песен...
Обичах те толкова много преди,
Единствен ти за мен съществуваше...
Ти бе владетел на моите мечти...
Ох,защо ли сърцето се преструваше...
 
Мислите ми продължаваш още да владееш...
И сънищата красиви,и цветните мечти...
 
Въпреки това,душата си да отвориш не ще посмееш...
Зъзна...Сърцето ми се вледени...
Ех,любими,още те обичам... [heart__]

 :arrow: УБИЙ МЕ НЕЖНО С ЛЮБОВТА СИ

Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #218 -: Октомври 04, 2006, 12:29:30 pm »
Убий ме нежно с любовта си!
Бъди любящ до лудост
И приеми ме в дома си...
Йок! Аз моля те...но не със грубост!

Моите молитви са воал
Ефирен,нежен...бял!

Невинноста си давам
Еединствено на теб
Жал ли?За какво да съжалявам
Не си ли ти най-достойния човек?!
Обичам те-това ми стига

С теб се чувствам жива

Любовта е пойна чучулига
Юни и през юли,даже февруари е щастлива!
Брани ме от студа и мрака
Обичай ме,че любовта не чака!
Води ме към страстта-пожар
Твори за мен-че аз съм дар!
Аз ще бъда музата любовна

Страстта и думата греховна
И винаги за тебе...най-грижовна!

        С КАКВО ОБИДИХ ЕГОТО ТИ МЪЖКО?
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #219 -: Октомври 04, 2006, 20:22:34 pm »
С какво обидих мъжкото ти его аз?

Какво се случи по между ни?
Аз дарих ти сърцето си,изпълнено със страст...
Кажи тогава,защо замръзна дъха ми?
Виж ме,толкова студена е душата,
Обичай ме,с обичта си ме стопли...

Още тегне над мен тъгата...
Боря се,но няма кой да ме спаси...
И ти за мене си компас...
Диря път към спасението свое...
И намерих го в тебе аз...
Хубав спомен си само,съкровище мое...

Егото ти не обидих с нищо,
Готова бях за теб в огъня дори да вляза...
Обичах те и ти за мен бе всичко...
Трябваше ли да го сториш?Защо ме наказа...?
Отиде си и бързо ме забрави...

Тихо в мрака ти потъна...
И рана в душата ми направи...

Мъката-в нея сърцето затъна...
Ъгълът там,в мрака...
Живея в собствен свят,
Където сърцето ми те чака...
Обичам те,макар и в този АД...

 :arrow: ЗАВЕЩАВАМ ТИ СЪРЦЕТО СВОЕ

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #220 -: Октомври 04, 2006, 20:45:58 pm »
Завещавам ти имане в гроба...
Ако искаш потърси го...
Вещерска не е отрова...
Елексир е... Провери го...
Щурмува болката от обич...
Атакува спомените също...
Вярвай ми! Така ще можеш...
Акапелно вкъщи да се връщаш...
Моята музика ще онемее...

Твоят глас ще пее сам...
И така безкрайно дълго време...

Само пий до дъно там...
Ъгловатата чешма на двора...
Ромоли на крачки пет...
Цветята и' покриват гроба...
Ела... може да е на късмет...
Трябва ти лопата малка...
Отгоре има само мъх...

Сръчно, леко ще замахнеш...
В кутията ми няма плъх...
Отвори я и опитай!... Освободи се от смъртта...
Елексирът ме измива... Като дух до теб не ще да спя!...


 :arrow: ИКОНАТА Е НА ДЯВОЛА
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #221 -: Октомври 05, 2006, 20:45:36 pm »
Истински дали си обичал,
Кажи ми, искам да зная,
Обич по-силна даже от края
Намирал ли си?!
Аз имах, обичах, изгубих...
Тръгна си с първия есенен дъжд,
А вече е зима, но в мене още вали...

Една буря сърцето опасва и не иска да си върви

Намерих, обичах, изгубих...
А ти обичал ли си ?!

Дори през болка и сълзи,
Яростен, тъжен, сломен,
Вричал ли си се в обич
Обич като тая във мен ?!
Любов - намерих, изгубих,
А ти обичал ли си ?


 :arrow:  Тази нощ дявола плаче
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #222 -: Октомври 06, 2006, 10:41:20 am »
Тихо е,чак е зловещо!
Аз плаха съм,чак се треса!
Зима е,а е толкоз горещо
Истината е,че аз май горя!

Нима се намирам на място
От което всичките бягат?
Ще разбера ли къде съм?Знам,че е тясно...

Дали ръце са...това дето протягат?
Явно не са...по-скоро пръти!
Вон от някъде приижда
От него секва чак дъха ти!
Лош човек от някъде крещи...обижда!
Аз къде съм?Някой да ми каже!

Платила ли съм за да бъда тук?
Лошо ми е!Някой иска да ме смаже
Арогантно със юмрук!
Черно,тъмно със ограда-
Естествено това е Ада!

                         жена съм на дявола
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #223 -: Октомври 06, 2006, 11:39:55 am »

Живея аз в самота...
Ех,с какво го заслужих?
Не намерих любовта,
А мъка само получих...

Сигурно съм грешница аз...
Ъгълът в стаята единствен ме приютява...
Може би проклета съм да застивам в мраз...

Никога не съм била обичана,потъвам в забрава...
А сега когато намерих теб

Довя вятъра една надежда,но
Явно не успях да пропукам онзи лед...
Вярно е,любовта в Ада ме отвежда...
Ох,докога ли това ще продължава...
Лъжех се,че обичана ще бъда,
А сърцето ми бавно се унищожава,
  може би това е моята присъда...

 :arrow: ПАДНАЛИ АНГЕЛИ В КРАКАТА МИ

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #224 -: Октомври 07, 2006, 15:07:07 pm »
Пак ли трябва да те моля да простиш...
Аз тайно плача щом заспиш...
Денем стоя пред тебе горда и неуязвима,
Нощем слаба съм и така ранима...
Алчен за всичко бе,
Любовта цяла ми взе...
Искаше все повече от мен,
 
А усещах как ставаш по-студен.
Нищо не моля и не искам вече,
Глупачка бях така да се влюбя...
Ето, тръгвам от тебе надалече
Липсваш ми, ... но ще те разлюбя
И след мен ще плачеш разярен...
 
Вярвах в теб и всичко свято,
 
Като върховен Бог бе за мен,
Рани сърцето прокълнато ...
Ангели в съня ми идват всеки ден,
Кървави сълзи падат и от техните очи.
Ангели със мене плачат...
Тъгата своя за мене влачат...
А мислех сама че ще се справя,
 
Мъката да потуша срещу болката да се изправя...
И сили нямам днес унижението да забравя.


:arrow: Унижението да забравя  :)