Автор Тема: ИГРА: Акростихчета  (Прочетена 53032 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gangsterkata

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 668
  • Пол: Жена
  • No promise...no love...no pain!
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #180 -: Август 23, 2006, 14:02:03 pm »
Шах и мат казвам ти-победих!
Ах,нашата вечна игра,но ето
Хоп и свърши!Победата е моя,

Иди си,махай се сега!

Мачкаше ме,тъпчеше ме ти,
А сега е мой ред,
Ти си аут,врви си!


 [shame] [shame] [shame]Малко много тъпо стана,ама айде...
[shame] [shame] [shame]

 :arrow: ЗАЩО ОТКЪСНА МИ КРИЛЕТЕ

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #181 -: Август 23, 2006, 22:28:40 pm »
Земята върти се край своята ос...
А моите мисли край тебе кръжат...
Щъркел бях силен, а сега - дребен кос...
Откакто изпуснах те аз сетен път...
 
От секундата кратка, вечността що събрала...
Тъмното в мен ме до мишка смали...
Как да порасна... Се питам... надявам...
Ъглите ме крият от твоите меки очи...
Със сивата козина на ден необичан...
Ненавиждам се вече в дупката - скръб...
А до скоро си бях котка, прилична...
 
Магично на фея, скрита в лъскава плът...
И няма минута, в която да не мисля...
 
Как да си върна и Тебе, и... мен...
Ръкави от лудост, с цвърчене, прегризвам...
И дера сивата кожа - необичания ден...
Лесна мишена съм за всичко в света...
Елегантния, силен и пъстар... стар Свят...
Този, на който днес не принадлеа...
Едва ли някога  от Него... ще бъда част пак...


 :arrow: ПЕПЕРУДЕНИ ЦВЕТОВЕ МЕ ОПЛИТАТ
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #182 -: Август 25, 2006, 06:13:32 am »
Питам се дали ме обичаш
Ех,как искам да знам,
Питам,не е нужно да ми се вричаш,
Ето,ти пак ме чакаш там
Рисуваш ме в твоето съзнание
Удивително красива,
Дали ще приемеш моето признание
Ето,казвам ти,Обичам те и съм щастлива
Нищо,че не се до мен,
Искам те и знам,ще си тук някой ден

Цветята
Вехнат
Едно по едно,
Тъй като от мен си далече,
О,как искам да ти кажа едно:
Вечно ще си в мислите ми,човече!
Едва ли някой от сърцето ми ще те изтръгне

Магия  направи с мене ти,
Ето,сърцето ми при теб иска да се върне

Обичта ми пак теб ще сполети...
През ледове и бури ще се върна,
Линея без теб и любовта
И отново ще те прегърна
Тихия вятър ще довее радостта...
Аз все още те чакам,
Тъй че,не се бави,побързай,ела...


ЛЮБОВТА Е НЕЩО СВЯТО

Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #183 -: Септември 09, 2006, 01:54:32 am »
Ликът ти помня още, твоите очи...
Юли бе ме омаял в прегръдките си
Болеше още тогава дори -
Обичах те, както никой друг преди
Вятърът есенен смелост ми вдъхна
Ти бе толкова близо до мен
А аз мечтаех само в ръцете ти да издъхна...

Ех, как може да забравиш този ден?...

Но не знаех какво изпитваш ти...
Ехтеше в ума ми само мисълта за теб
Ще ми отвърнеш ли?
Обичам те, макар и отдалеч.

Сърцето ти заедно с моето можеше да затупти,
Вярвах по-силно от преди
Ясно личеше в очите ти...
Трепваше щом видеше лицето ми...
Още тогава влюбен бе и ти!


 :arrow: Завинаги изгубени мечти

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #184 -: Септември 11, 2006, 12:11:22 pm »
Забравям!... Отричам!... Отказвам!...
Атакувам без листи от роза...
Взимам бодлите... Наказвам!...
И пробождам те... надупчена кожа...
Наранен си? Нима теб боли те...
А аз за безчувствен те имах...
Голяма заблуда гори ме?...
Исках много, а малко ти взимах...
 
И за награда ти ме бичува...
Завърза мечтите ми... плаках...
Грапав зад мене бе стълбът...
Упреквах се... че с потоп те заплашвах...
Бурята от кървите мои...
Единствено мене помете...
Ненавиждах се... сълзите - усои...
Интерпретация на любовта ми - гибел на цвете...
 
Малко сега ми остава...
Едничък бодил аз държа...
Човъркам те... после забравям...
Ти умрял си...
И аз ще умра!


 :arrow: ДУШАТА МИ ПЕЕ, А УСТАТА МЪЛЧАТ
« Последна редакция: Юни 29, 2008, 16:29:37 pm от DEVIL_IN_HEAVEN »
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #185 -: Септември 11, 2006, 19:01:01 pm »
Дума казах... "Сбогом!" беше...
Ужас счупи се в сърцето...
Шепнех, а викът гърмеше...
Адски огън пламна в грешно гето...
Там складирах своята болка...
А миг отне ми да умра...
 
Малка, грозна богомолка...
И някак още тъй вървя...
 
Пееща страдални псалми...
Ехо все във мен кънти...
Ечемик прорасъл е в кръвта ми...
 
Аномалията ме крепи...
 
Уродлива съм отвътре много...
Само обвивката ми е красива...
Това е истина сурова...
Акустиката е парлива...
Трови всеки слух край мене...
Ако някой спаси се, му дарява малко време...
 
Мълчат устата, а душата пее...
Ъглите красиви да потъмни веднага...
Лудостта застигна ме... и вее...
Чудо да спаси мен НЯМА!...
А как искам да се върна там...
Този ужас се оказа скрит капан...


 :arrow: В ЛАБИРИНТ СЪМ
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен Gangsterkata

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 668
  • Пол: Жена
  • No promise...no love...no pain!
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #186 -: Септември 11, 2006, 19:24:38 pm »
    В лабиринт се лутам,помощ помогни ми,

    Лутам се вече колко??? и говоря в рими,
    Ах май нещо полудявам,
    Бягам и на лудоста се аз потдавам:
"...Ила,кажи ми де да ида..."
"...Ръка подай ми,че ме е страх да мина"
    Инат съм:"...Мога и сама..."
    Но след секунда:"Помощ!Недей оставя ме сама!..."
    Така се лутам само от година-две,
   
    Сама съм,мисля си да ходя на море,
    Ъх,ма то май сега е Януари,
    Мхм,дано излезнеме до Февруари.(да има време за подготовка  [namigg3])


 :arrow: ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМА

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #187 -: Септември 11, 2006, 19:36:58 pm »
Всичко времето реди ни...
Едно беззвучно, друго в рими...
Човек расте и аз така отвън...
Ех, че красавица... мне... по-скоро пън...
 
Само леко по-висока и не тъй мълчалива...
Ъгловата е главата ми, а словата ми парливи...
Малка бях до вчера, днес съм вече дама...
 
Голямо количество салам и хляб бая съм яла...
Оле, че увлякох се в своите хвалби...
Ледено студени халбички две-три...
Яко ще ми влезнат, сладко ще примлясна...
Млякото от вчера изсипах през терасата...
Ако някой ме оплюе тройно ще му върна... тъй ще го стресирам, че поглед ще извърне...
 [oops]


 :arrow: КОЛКО СИ БЛИЗО И КОЛКО ДАЛЕЧЕ
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен Devil`s Bride

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2826
  • Пол: Жена
  • Търси ме в спомена за бившите крила...
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #188 -: Септември 12, 2006, 00:46:47 am »
Капят солени сълзи...
Обичаш я, нали?
Любовта за вас е сякаш забранена
Кърви душата ти, горчиво ранена
Обичаш я, нали?

Сърцето ти за нейното гори
И  искаш да я прегърнеш пак...

Бегълци двамата да станете от самотния мрак
Липсва ти, нали?
И дишаш за единствени мечти...
Завинаги влюбен в нея да си.
Обичаш я по-силно от всякога, нали?
 
Искрената любов никога не се забравя,

Кристална и чиста в сърцето ти изгрява
Остава споменът далечен...
Ликът в душата ти се запазва вечен.
Красотата на една обич не умира
Океан от изпитания дори да я залива...
 
Далече си и ти сега от мен,
А любовта все по-жива става всеки ден
Липсваш ми както никога досега...
Ехти в сърцето ми единствено мисълта,
Че ще ме обичаш и ти така -
Единствена, завинаги, дори против нечестната съдба.


 :arrow: Усмихни се и продължи

Неактивен me4tatelka

  • Професор и половина
  • **
  • Публикации: 6386
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #189 -: Септември 12, 2006, 12:33:18 pm »
Утре ти бъди по - щастлив отвсякога!
Смело път си избери и тръгни напред!
Мечтал си... искал си... било е някога,
Искай и мечтай сега и повярвай в теб!
Хвани птицата на щастието,
Не я изпускай ти, пази я,
Искай от нея онова, което
Сърцето твое пожелае...
Един живот имаш, не го пропилявай!
Изживей го красиво, не страдай!
Пред трудностите сам се изправяй!
Раниш ли се, паднеш ли - винаги ставай!
Oбичай небето, обичай цветята,
Далече остави тъгата и в
Ъгъла захвърли самотата!
Лошо е когато си тъжен, изтрий сълзите,
Живота прегърни, сподели с мен мечтите
И се усмихни... на звездите....

ТРУДНО Е КОГАТО СИ САМ
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #190 -: Септември 12, 2006, 13:25:37 pm »
Тежат крилете ми безумно...
Реже ме и вятърът насреща...
Утрото все още не настъпва...
Дано побърза... вече болка не усещам...
Носталгия по полети отминали...
Оросени небеса във ранна заран...
 
Елегантно облаци изписани...
 
Колко малко, а безценно и желано...
Откога изгубих всичко, що копнеех...
Гордото разперване привечер...
Аз знаех и усещах, че живеех...
Това бе някога... днес последната е вечер...
Отровена... такава съм... почупена...
 
Само спомени - мечти, държат ме още...
И няма никой... в тази нощ обрулена...
 
Самотна птица, щом умре ще кацне...
А колко ли пред мене път ще има...
Малко извървях... но си заминах...


 :arrow: КОСИТЕ ПЛЕТАТ КРЪСТОПЪТИЩА
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #191 -: Септември 13, 2006, 04:51:09 am »
Къде си,питам се в нощта...
Отново лутам се сама...
Сигурно си с нея...
Искам те,ще полудея...
Ти отиде си от мен така,
Есенният вятър сякаш те отвя...

Пак в сълзите свои се давя,
Лъжех себе си,че мога да те забравя.
Ето,не ще намеря аз покой,
Ти не ще бъдеш вече мой....
А аз да те обичам продължавам,
Тайничко,че ще се върнеш се надявам...

Как можа да ми го сториш,
Рана в сърцето мое да отвориш...
Ъгълът в стаята е моя утеха,онзи ъгъл прашен...
Сънят-черен кошмар страшен...
Тръгна си завинаги ти,
Остави в сърцето ми следи...
Пак в мрака се скривам...
Ъгъла на стаята прашен-
Там сълзите си нощем проливам...
И продължавам да те търся..
Ще те търся цял живот...
Аз те обичам,помни.Ти си моя брод...

 :arrow: В ДУШАТА ЗАВАЛЯ ПОРОЙ

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #192 -: Септември 13, 2006, 13:28:39 pm »
Връщам се отново... Майко, прегърни ме...
 
Душата ми разрони се... Моля, опрости ме!...
Утре няма да е същото... Днес разкайвам се за всичко...
Шмугнах се в мръсното... Напуснах бащино огнище...
Атака връхлетя ме... Мечтите се разбиха...
Тъгата ме поваля... Замлъкна в миг и стихът...
А очаквах много... радост... илюзия оказа се...
 
Забравих вашта старост... До земя на вас покланям се...
А татко днес къде е?... Не казвай! Закъснях ли?!...
В черно си облечена... А аз се смея... полудях ли?!...
Алени са дланите... кръв уста пропускат...
Лакома бях, млада бях... и всичко тук пропуснах...
Ясно ми е вече... Животът ни подвежда...
 
Прости, че бях далече... Пак мило ме поглеждаш...
Опрощение ми даваш... Задето ви оставих...
Ридая, а ти галиш ме... Какво?! Какво направих?!...
Още прошка трябва ми... от самата мене...
Йод сипвах аз на вашта рана... Но днес съм променена!


 :arrow: НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Неактивен ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3537
  • Пол: Жена
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #193 -: Септември 13, 2006, 14:53:35 pm »
Някога аз ще се завърна,
Ето тук,където бяхме заедно щастливи,
Ще дойда при теб и ще те прегърна...
Опитах да върна миговете красиви...

Плаках с кървави сълзи...
Още спираш дъха ми...
Вече пресъхнаха моите очи...
Ето,че промъкваш се в съня ми...
Честно ли е това-
Един човек да обичам вечно?

Обичта носи тъга,
Ти си видение далечно...

Всичко бях готова да простя...
Сигурно и аз сгреших...
И ти отхвърли любовта...
Чаках те,но се уморих...
Като птица ранена се лутам в нощта,
Откъснати са моите нежни крила...

 :arrow: РИДАЕ НЕУТЕШИМО СЪРЦЕТО

Неактивен {dulgokoska}

  • Гений
  • ****
  • Публикации: 8771
  • Пол: Жена
  • Няма нищо по-голямо от малките неща.
    • `Квiти в волоссi`
Re: ИГРА: Акростихчета
« Отговор #194 -: Септември 13, 2006, 18:22:20 pm »
Рисунка на малко детенце...
Издраскан лист е реално...
Дълго търсено местенце...
А размито и тук пресъздадено...
Единият ъгъл познат е...
 
Напомня ми родния дом...
Еднакви са линиите... мрак е...
Утре трябва да имам и аз собствен кон...
Трябва ми шапка подобна...
Елек като туй петънце...
Шпори остри, не рана прободна...
Искам все пак да съм отново дете...
Малък камшик да захвана...
Отгоре над глава да го развея...
 
Само това ми остава...
Ъгловата шарка и ще съм по критериите...
Ръце да разперя свободно...
Цветя да накъсам за мама...
Едно ни е детството, Боже...
Тогава бързах да порасна голяма...
О, колко искам сега... Да се върна в моите детски времена!


 :arrow: ЗВЕЗДИ В ОЧИТЕ
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."