Змия и изгнили ябълки

[Gentiana]

Черната кръв на страданието
тече през беззащитното ми сърце.
Всяка капка горчи - наказание.
Сянка без дъх и лице -
отвори вените ми -
Случайност!
В чаша от лед налей си
и... пий!
Пий до дъно!
Животът е тайна-
шифърът му за миг ми разкрий.
Толкова, колкото да затворя  вратата,
така че да не зее в мен.Тук
всяка дума е цинична кантата -
обида за Господ,
на Дявола напук.
Черното така ми отива,
сякаш в него съм се родила аз.
Змия в сърцето ми цяла вечност се увива
около всяко чувство -
в сладострастен екстаз.
Имунизирана съм да не умирам
и да ме хапе - отново... И пак...
Зад всеки неин пръстен
ябълки изгнили намирам-
дали това е от Ева знак?!

[sadness_MASTER]

Или е на Адама казън?
На господа горчив сарказъм
Във плен на рая и свободна в ада
на сълзите ти..на гроба...проказа
пепелище сред вериги на съдбата
прът в колелото и змия в краката
Я си гледай кефа и се усмихни
детенце улично по бузките щипни!
Шоколадчета,близалки..предай им се
Превратности житейски,подиграй им се
)))))))))))))

[Gentiana]

Прав си, приятелю - хич не ми пука.
Ябълки, всъщност, не харесвам. Почти.
Змии студени - далече от тука
ще ги изгоня. Дори да боли.
Стига са смукали моите сили.
Пролет е нежна. Вън всичко трепти.
В ада и в рая цъфтят карамфили.
Ева Адамова в мен си мълчи.

 

[sadness_MASTER]

О,Ево Адамова такава
О,ти на мъката поквара
Обичаш ли от млякото извара?
Да бъркаш с пръсти от буркана
от бабиното сладко на тавана?
Да гребеш..греби си от живота
с пълни шепи без Голгота...
и дъра бъра там онуй за хомота..

[Gentiana]

о, да - по сладкото си падам 
и от буркан със пръсти...чудо.
Ще ме пердаши баба, гледам,
какво пък- толкова е лудо.
Хомоти как ли пък да влача?!
Не е във моята природа.
Е може някой ден да плача,
но никога по гръб не падам.


 

[sadness_MASTER]

 

[Gentiana]