Розови облаци в небе от сатен-
тишината ухае на есен.
Сънуваш ли още, че влюбен си в мен?!
Знам, че изборът ти не е лесен.
Не в прегръдките мои, а сам в утринта
ще заспиваш след безсънните нощи.
Ще те мъчи копнеж и неясна тъга.
Ще ме търсиш отново... И още...
В сребърна паяжина капки роса
като сълзи студено ще светят.
Не тъгувай, недей! Никой няма вина.
Донеси ми едно бяло цвете.
С теб в душата му чиста ще съединим
своите мисли и чувства най- нежни.
Като птици в нощта през света ще летим
и смъртта ще зовем безнадеждно.
