Червени гербери в ръце на лунна нощ,
с коси от пяна облачнозелена,
красавица предпролетна - разкош,
феерия от звук и цвят - поема.
Отива и смарагдов блед нюанс
на роклята от пясъчна коприна.
Пред вятър нежен прави реверанс
и ще се впуснат лудо в танц двамина.
Кокичета от шлейфа и валят
и ароматът е на дива зима.
Прелитат през притихналия град,
в усмивката и крехка прелест има.
До утрото в съня ми ще шептят
красиви строфи - стихове любовни.
На устните ми дълго ще горят
целувките им сладки и греховни.