Мълчанието-каменна стена,
тя опита за близост в миг разбива.
Руини, бряг, море от светлина
и тишина, която ме убива.
Разпадам се на клетки от копнеж,
пълзят по пясък,нежната им кожа
охлузва се,но няма да ги спреш.
Когато искам, всичко е възможно!
От сълзите ми приливна вълна
ще подкопае твоите основи.
Гореща пяна, светеща в нощта
ще блъска в теб отново, и отново.
Ще се дадеш опарен, заслепен,
водата каменното побеждава.
Заглажда ръбовете.Камък укротен-
предава се...Какво ли му остава?!
И в шепите ми твърдата глава
ще си положиш- гневен и себичен.
Ще те целувам дълго,до мига,
когато сам ще закрещиш"ОБИЧАМ".
_________________