Знаеш ли когато ме страх,
нощем тихичко се гуша под юргана,
и се сещам ако беше тук,
как щеше да ме гушнеш и да съм засмяна!
Щеше да погалиш моите коси,
да кажеш "Спри!Не се страхувай",
щеше да целунеш моите очи,
и в наслага тежка щях да те жадувам!
Щеше да заспиш след мен,
за да си спокоен,че страхът ми е изчезнал,
очите си щеше да затвориш уморен,
и след секунди щеше да си пак в сънят при мен!
Знаеш ли от както теб те няма,
се чувствам като старо куче!
Глас да лая даже не остана,
и сама съм в своя случай!