Болезнено ревнива тишина
в дъха на мислите ми впита плаче.
Прозорците изстиват. Спи града.
Умора тежки стъпки в мрака влачи.
Рисувам по стъклото нарцис бял-
така се чувствам - noli me tangere.
От пръстите ми стича се тъга.
Сега е пиков час - нечист, неверен.
Две черни птици зад гърба ми - грак.
Злокобна песен на сърце от камък.
Очаквам нещо, онзи скришен знак,
че чакаш ме в готичния си замък.
В камината гласа ми изгори.
Измъчвай ме - без глас ще стена диво.
В кръвта ми свойта кръв прелей.Крещи.
Прави каквото щеш със мен. Убивай
съмненията, плъзнали навред
като отровни рози с цвят сиренов.
По тръните им ще кървим със теб -
сърце в сърце. Горещо и студено.
На пода меча кожа...Огън... Грях...
Днес искам да забравя всичко с тебе .
Със мен се слей - да станем шепа прах
на Бог в ръцете . Искам този жребий!
Когато спи нощта и тишината плъзва по ръцете
остави ги те да бъдат тази тишина,
която идва за да утеши сърцето...
Любов ,която идва с тишината е илюзия
която трябва всеки да изпита,
сред стотици хора, с някого сам...
за когото нощта само в сънища пита
колко студено в телата ни става,
когато в друго време душите отлитат...
Любов, която можеш да опиташ...
чаша с вино...недопита!
Но няма никакво съмнение-
че трябва да се случи...
докрай да се изпита!
![[inloveee]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/inlovee.gif "in love")
