Днес е един от ония
отвратителни сиви дни,
в които всичко ми е под нулата,
нервите ми - купчина остри игли.
Кишави венециански канали -
улиците от край до край.
Остана в някоя локва да цопна,
че да ми е пълна програмата.
Направо рай!
Снегът е апокалиптичен...
От коя ли кофа го изливат,
не знам.
Все се сипе, и сипе, и сипе.
Тази лапавица няма край.
За капак и хлапетата в клас са диви,
ушите си са застъпили май...
Колко нервни клетки ми унищожиха,
има ли смисъл да броя,
кой ти знай?!
Родена съм в понеделник
и си знам, че това е проклет ден.
Винаги е с приготвен мерник,
право в челото ми праща
куршум заледен.
А точно този днешният
е направо шедьовър
на Пикасо -
гротеска, от която настръхвам
и в крайна сметка ми е все едно...