1.
Роса - чиста вода
под небе като сянка на птица.
Цигулка от оникс
в ръцете на дева - светица.
Планински горд връх,
в най-високата точка е раят.
Растат ми криле.
Вече пътя нагоре го зная.
Карамфили в кръвта -
на горчива поляна ухаят.
Бере ги смъртта,
обича ги,
нежна е,
знае
как под кожата моя
да се вмъкне,
да ме приласкае,
да и стана любов
и за други,
за теб
да нехая.
2.
Ноти сребърни
в чашата на тишината
пия жадно, боли,
тази болка ми сгрява душата.
С мен ела!
Забрави свойта гордост
и мъжки комплекси.
Моя сродна душа,
превключи
на природни рефлекси.
Нека станем едно -
там, в прегръдките на пустотата.
Не е страшно, нали?!...
Аз и ти в нещо много познато.
Има само един начин
с мен да останеш,
да бъдеш...
Моя нежна съдба.
Моя същност
и тежка присъда.
Дай ми свойто сърце
и вземи мойто-
нека в тебе да бие!
Крачка, две след смъртта,
моя обич,
жестока морийо.