На северния бряг
На северния бряг сърцето ми остана
със летния бриз да слуша вълните...
Колко далеч съм останала...
колко далеч отидох в мечтите си.
А то още е там...
Сърце от вятър и от плам.
Изпълнено с живот, останало в забрава.
Един си тръгва, друг остава!
На северния бряг едни очи ме гледат...
Виновна в своята вина.
Адвокат, сама на себе си.
Осъдиха ме с вечността.
Очите, те не са виновни,
че всичко виждат и стоят в мълчание.
Когато се изчерпа всичко...
в очите няма разкаяние!
На северния бряг една любов умира...
И аз съм съкрушена в своята вина.
Но какво, останах отдавна безсилна
пред себе си, пред нейната съдба!
