Няколко стърка любов и тъга,
букет вплетен в прегръдка нежна .
В нощта ги набрах сред тъмна гора.
Нощна сова бях белоснежна.
Светят крилата ми. Лъч светлина
в очите огромни танцува.
Блясък студен на студена душа
съсирена нежност рисува.
Тъгата е с кръв гъста и бяла
като мляко, пресечен копнеж.
Нощно цвете отровно и жално -
погубен във зародиш стремеж.
Сова, пристрастена към тъгата -
силна като първороден грях,
отново и кълва семената -
отровена ще се превърна в прах.
Нищо, че вятър ще ме отвее
в четири посоки на света.
Тъга и любов в мен ще живеят-
клетки изстрадана свобода.
