Замълчи...
Тишината на глътки изпита
между двама ни
в чаша от скреж
диша тихо и сякаш
безмълвно ни пита -
колко струва
предаден копнеж.
Топи се в дланта ми
чаша -илюзия -
горчива вода ,
по-студена от лед.
Не мога, не искам,
безсилни са думите
за нещо измамно,
а невинно наглед.
Тишината е спомен...
Колко дълго ми беше
сянка и болка,
и безумен стремеж.
Оглушала и гневна
вече нищо не чувам.
Топи се между двама ни
чаша от скреж.
