"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

[RAZLICHEN]

А цветовете губят свойта сила
и паметта превръща се във бреме,
една любов,когато си отива,
не пита за изминалото време...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

И как бързо пламва, любовта
и още по-бързо от нас си отива.
Боли спомена. Гори кръвта.
Таз любов винаги за кратко тук се спира.

А аз искам нещо истинско и свято,
нещо, с което от нежност да полудея.
И на света да бъда най-богата...
Но какво пък? Дай й го на Нея!

[{dulgokoska}]

Пък аз... съм тихост. Като мълния.
Не чакай гръм да те удари...
В ръцете и' ще стъмва...
А моите зори са крали...
За тебе огън от небето ни...
И чиста обич от земята...
Аз съм тиха, ти до нея...
Събудиш ли се, ще се пратя!

[RAZLICHEN]

Събуждам се безмълвно...
не в легло,а в спомен...
прилича на отвъдност...
и твоят образ-нов е...
по-истински от болка,
по-светъл от надежда,
душите ни се молят...
на утрото...за среща...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Събудих се в спомена. В мислите.
И потърсих те отново в своя свят.
Нима просто сънят ми измисли те?
Светът ми без тебе, любими, е ад.

[RAZLICHEN]

Рисувам те с думи неказвани,
обличам те с чувствата скрити...
не трябва да бъдат доказвани,
мечтите ни...за да са живи...

[{dulgokoska}]

Не трябва да бъдат измислени...
Седем /докрай/ сетивата...
По облаци стъпвам и искам...
На Осмо небе да се пратя...
Където усмихваш с лъчите си...
Всички мъгли млечносиви...
С обикновената радост и честност...
На /в ръцете/ от теб детелини...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Ще се събудя ли, щом затворя очи?
Или пак ще си живея /полу-жива/?
Че щом детелините нямат бодли,
това значи ли - ще съм щастлива?

[RAZLICHEN]

Убождане понякога събужда...
в летаргията има ли живот...
любов...за навика тъй чужда...
в реалност имаме ли ход...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Любовта се съдържа в нас самите.
И гори всеки ден с пламък нов.
Обещаваме един на друг душите.
Колко простичко нещо. Просто любов.

[{dulgokoska}]

А сложно боли... и остава тя възли...
Отляво, отдясно, където намери...
Влязла веднъж, се разтича и пъпли...
Безкрайно, безжално из всичките вени...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

И простичката любов изведнъж
се превръща в чувство сложно.
На всекиго се случва поне веднъж.
Да избегнем всичко дали е възможно?

[{dulgokoska}]

И дали го желаем... това е Въпросът...
С главните букви, с кънтящото ехо...
Когато си тъжен, кълнеш в ум жестоко...
А вътре гориш и се моли сърцето...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

И питаш се кое е редно и кое не е...
С разума непрестанно водиш конфликт.
Може ли в тоз свят без любов да се живее?
Когато тягостно тече самотен всеки миг...

[{dulgokoska}]

Отвътре руши и вилнее, и трови...
Понякога кротваш, от смут уморен...
И после повторно, портретно говориш...
А стените са глухи... като тях си студен...