"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

[reinbow]

Игра със чувствата е винаги опасна,
не се поддавай на измамния и чар,
да отмъщаваш и да мразиш е ужасно,
пази се, бъди ти на съдбата господар...

[reinbow]

Човек греши и даже грешка малка
обръща целия му свят...
Не може да не се греши, ала е жалко,
когато в грешките потънеш и изгубиш своето аз...

[Gentiana]

Кой има право да ни съди?
Безгрешен ли е той самин?
Раздава прошки и присъди,
над чувствата е властелин?!

[Скитникът]

А власт над чувствата,
това е робство адско,
Без обич, без тъга, без смях,
безчувствен да приемаш всяка ласка,
недей, ще станеш ти за смях...

[Gentiana]

Тъгата по любов е гадко,черно чувство,
прониква в тебе като плесен и горчи.
Да се опазиш невредим си е изкуство.
А как безжалостно,убийствено боли!

[Bonita]

Боли,душите ни изгаря.
Не е човешка таз отрова,
от дявола замислена е тъй,
че да няма лек,
че не подбира
просяк и особа.

[Gentiana]

Отрова е , но в себе си отглежда
и противоотрова, да спаси
напилите се с нея безнадеждно.
Лекува ни,... но все едно - боли.

[Dalechen]

Къде е лекът , ти кажи ми
защо не ме оставя този студ
защо отровата сънувам със горчиво име
защо все нея искам аз , нима съм луд

[Bonita]

Ти луд си да,но не от болест,
а от обич дива,желаеш нечия плът,копнееш да докоснеш нежността й...
да изкрещиш,че я обичаш на светът...

[Dumpster]

А може би не те е грижа за света?
Дори пред болка непосилна, ти не би се спрял.
В желанието си да отхапеш от плода,
възможно е да си се залъгал, да си полудял.

[Bonita]

Плода е нейната целувка,
отпиеш ли ти полудяваш,
отхапвах сладко и сега
не можеш място от лудост да намериш

[reinbow]

И искаш още... Ненаситен глад
изгаря тялото, сърцето и душата...
И искаш още... Пак и пак
крещиш, разкъсваш се, а жаждата остава...

[andromeda]

Ела при мен, ще те сгрее моята душа,
ще те подслони самотна в нощта,
гладът ти ще засити с прегрътка нежна,
жаждата ти с любов безнадеждна...

[reinbow]

Ти тъй добра си, ала няма смисъл
не можеш да ме излекуваш - аз съм цяла
от болка изтъкана... Не ме докосвай ти, върви си!
Не искам да те заразя... Лети свободно гургулице бяла...

[Wildest Gaiety]

Боли ме и в своита болка аз крещя.
Не мога повече да скитам,да търся в другите вина...
Моля се да спре агонията
и в сърцето отново да разцъфне радостта.