Нощна музика,нулев бял час.
Пълнолуние, нежна соната.
Тих вокал, светъл ангелски глас.
Песен странно , до болка позната.
Всяка нота ме спъва, кърви,
като рана отваря се в мрака.
Татуира се в мойте очи
и от болка да викам аз чака.
Ослепявам, опипом вървя.
Тази музика ме подлудява.
Всяка клетка стопява.Горя -
сякаш Адът кръвта ми загрява.
Всяка капка в мен - лотос червен,
със изтичаща кръв в тишината.
Избледнява и хваща ме в плен-
нежнорозов, далечен, приятен.
Получавам аритмия... Страх..
Ех, сърце, този път е последен!
Хоризонтът - лекарствен бял прах
ще изпия. Вкусът му е леден.
И инфаркт да получа - какво?!
Нощна музика неустоима...
Ти не питай, не питай защо...
Просто вярвай...и в теб ще ме има.