Когато черните мисли
изпълзят от сенките
и от безчувствената им хватка
ти се иска да крещиш,
когато се проваляш до най-дълбоките
измерения на болката,
когато се чувстваш предаден и сам,
когато грешиш...
В бучиниша има скрити много пътища,
дъхът му отровен замайва глави,
откриеш ли своя - единствено правилен,
следвай го, за всичко друго забрави.
И беладоната, като всяка отрова
лекува в малки дози,
убива, когато прекалиш.
Болката и любовта също са отровни корени,
не ги приемай в големи дози -
те са жесток фетиш.
Ще повръщаш неразумната си душа
през сълзи в бездната,
ще проклинаш и стенеш, потъвайки,
ще е апокалиптично, заразно зло.
Дано да си имаш ръка приятелска,
да те хване за косите и да те измъкне.
Ще боли, но ще е за твое добро.
Когато черните мисли изпълзят от сенките,
всяка грешна стъпка ще е с фатален край.
Моли се! Забрави, че бил си Тома неверника.
Разбираш ли?! Ти самият си си и Ад, и Рай.