Лабиринти...
Изгубени пътища
към себе си...
Кълбото на Ариадна
къде да намеря?!
Другите конци
се късат
и съм по-навътре
от всякога.
Минотавърът
чака вечеря.
Атина Палада
в главата ми се ражда -
сигурно затова
тя се цепи от болка.
Мъчи ме носталгия
и суха жажда.
Въпроси без отговор -
защо и колко...
Сгъстява се мракът.
Сянка на ранена птица -
душата.
През разкъсани паяжини
преминава.
Обвинява ме тихо,
че съм наивница
блудкава.
Обръща ми гръб.
В тъмното
сама продължава.
Лесно е да се спуснеш
по течението.
Трудно е
да се съпротивляваш.
Корозира под пороен дъжд
в мене решението
да съм твърда...
С мен ли си
или тук оставаш?
