Да - "око да види, ръка да пипне" - но това не е ли поканата на непобедимия материален свят в най-грубата му форма? Защо да не можем да повярваме в нещо, което не можем да видим и докоснем? И не е ли странно, че се страхуваме дори от неща, в които не вярваме - как си обяснявате това?
Ние се страхуваме да се променим, да повярваме в собствените си, и без това ограничени възможности, но не мислите ли, че това идва от света, в който живеем, от начина, по който сме възпитавани както ние, така и нашите родители... вероятно с цел предпазване... но от какво - никой не знае!
И аз се страхувам да повярвам! Неуспехът наистина е най-силният коз на страха, но за съжаление като че ли успехът не е най-силният коз на вярата..