Страдам...
Имам ли причина за това, не знам...
Но подмолно в мен тече
черна река и ме отравя.
В плитчините и
раци - демони влачат кал,
в дълбокото се давя ...
Какво да правя?
Страдам...
Какво като си знам,
че всичко в живота ми
е нормално.
Не намалява болката,
каквото и да и кажа...
Срам...
Крещят сетивата ми,
а е тихо. Безобразно.
Глезла ли съм
или мазохистка...
Не знам.
Май обичам
в себе си да потъвам.
Колкото по-дълбоко,
толкова по-добре.
Не си от камък -
може пък някой ден
да не издържиш, сърце?!