Поредна нощ и ти си сам,
поредна нощ ще плачеш знам.
Поредна нощ и аз сама,и аз ще плача в самота.
Поредна нощ след грешки вече тъй досадни,изневяри
и клюкари и сценарий....
Поредна нощ не си до мен,
поредна нощ във гняв и в теб и в мен...
Ядосан си аз зная много и бягаш надалеч
сега,изпиваш чаша със отрова,аз бясна вземам чантата в ръка...
И отивам някъде навън да изпия силна чаша със отрова,да преглътна свойта гордост,
да прескоча сякаш гроба...
И ядосана ,от гняв изгарям и сърцето бие толкоз лудо...
къде ли си,не те намирам,плач горчив боли ,изгаря....
А ти си някъде самотен,
чупиш чашата във пода
и от ревност полудяваш,търсиш пак
утеха във отрова.
И тогава пак ме търсиш,позвънява телефона ,вдигам аз и казвам"Ало"
,а пък ти мълчиш отчаян...
И намираш ме ,където и да съм,
аз се сгушвам в твоята прегръдка,
а отровата за нас е всичко,
тя любов е ,дай ми да отпия само още глътка....
