Изгрява животът! Виж, слънце изгрява!
Кове се съдба - със сурова борба...
Орисница щедро детето дарява,
дарява детето с жестока съдба...
Човекът расте, върви и открива
стъпка по стъпка целия свят
и всичко разкрива, да, всичко разкрива...
Лицемерие. Лъжи. Блясък и фалш..
Човекът се лутал по пътища трудни,
на камъни стъпвал, на тръни се драл,
но знаел - тези стъпки са нужни,
затова всъщност не спирал, вървял..
Изкачвал върхове. Стъпвал. И падал..
хоризонти нови поемал без страх,
врати отварял, а други - затварял,
оставял след себе си блясък и прах.
Обичал човекът, а после - оставял,
щастлив бил, а после - трудно било,
но и той се чувствал от други оставен,
търсел същество като него - само.
Натам съдбата е страшно различна -
различни хора по пътя вървят,
единствено смъртта е неизбежно трагична -
не върви вече човекът по дългият път...
Живота залязва! Да! Просто залязва...
а после идва безмълвна нощта,
със бледа светлина земята огрява,
за да не бъде страшно сама...