KUKLI4KATA

[DeTe_Ha_Xaoca]

И това е добре,
щом искаш себе си бъди.
Аз не ще те забравя
ще идвам при двата кипариса,
ще чета романи,
ще слушам песни любовни,
пък дано да те видя аз там
някой ден.

[KUKLI4KATA]

Луната – щърбав първокласник,
се хили иззад тънкото перде.
Звездите мигат, не угасват.
Не ми се спи. Приготвям си кафе.

Ти спиш дълбоко, дишаш равно.
Изкарвал си със труд пари.
Не сме говорили отдавна
за себе си, както преди.
Омръзнах ли ти? Или ти на мене?
Какво така ни отчужди?
Защо понякога в съня си стенеш
и шепнеш името ми ти?
Какво сънуваш ? Спомен от далече?
Или е съвпадение на имена?
Кажи – защо не ме обичаш вече?
Аз също с теб ще споделя.
Преди ме гледаше особено и топло.
Други не гледаха така.
Сега с очи във мислите ми чоплиш...
Би ми обсебил мисълта.
Когато се докоснехме случайно,
от допира се раждаха искри ...
За друга днес мечтаеш тайно,
за друг копнея , може би.
Какво се случи? Нямам мира...
Защо към теб изгубих интерес?
Защо след работа не се прибираш?
Защо съм във невероятен стрес?
Защо не мога нощем да заспивам
и си говоря като лудите – сама?!
Защо по навик нежно те завивам?
Защо ми шепнеш името в съня?

Ощърбена, Луната се засмива ,
намигат ми пет-шест звезди....
Кафето в кафеварката изстива,
а в чашата се стичат две сълзи.
2005
 

[SteeleR]

 

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Защо си правиш нощем ти кафе
и питаш се защо сънят не идва?
Какво горчи на твоето сърце,
какво ли толкоз много ти се свиди?...

Завивай се, а чашата не си допивай,
не ти е време за кафе сега...
Послушай ме, завий се и заспивай -
по-мъдра винаги е сутринта...

[KUKLI4KATA]

     Когато късно през нощта,
  сънят ми бяга от очите
  и образи на изживяното от нас,
  се нижат в мойте мисли ,недочути,

  Когато аз обидена от теб,
  се мъча да заспя сърдита,
  надявайки се някой слънчев ден,
  на твойте грешки краят да се вижда

Когато късно през нощта,
  разтребвам мислите горчиви...
  дали ще си простим сега ,не знам,
  но знам - ще те обичам винаги.


   Дяволче, винаги намираш правилните думи 

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Ще бъда дива, както до сега
била съм всякога в живота ми - различен.
Неверница - какво пък от това?
Признавам си и няма да отричам!

Това е от едно мое старо стихотворение - "Под знак на Вълчата звезда". Беше ме обзело същото настроение... Стихотворението ти е много хубаво! Поздрав! Ставаш все по-добра...
 

[dodic]

Ах, вие двечките, пак си омаях по стиховете ви.
Страхотно пишете.
А "Нощни мисли" е просто - не намирам думи.
Поздравления. 

[KUKLI4KATA]

 

[alive_girl]

Наистина е направо страхотно!

[DeTe_Ha_Xaoca]

Браво браво 

[неотразима_737]

Просто нямам думи да опиша възторга и възхищението си от твоите стихове

[KUKLI4KATA]

неотразима_737   значи чужстжото е взаимно    

[Ангелче]

Много ми харесва!Поздравления!!!!
 

[KUKLI4KATA]

Не зная още колко стъпки ще направя,
усмивки колко мога да ти дам
и колко скръб и хора ще забравя..
остават ли ми дни? Не знам...

Ще мога ли отново утре с дързост
от ужаса свиреп да изкрещя?
Да ти помогна в сетна нужда?
За прошка да помоля, да простя?

Ще бъдеш ли на линия и утре
във бъдещите, трудни часове,
в моментите, до болка скучни
и в идните, свирепи студове...

Живота ще ни грабне! Ще ни счупи
и може би- ще рухнем в тежък ден.
Подай ръка! За..още малко стъпки,
единствено бъди до мен,

преди да ни погълне жадно хаосът
и нашите надежди - да срути...
Не зная колко мига ми остават,
тревожно гледам в твоите очи
 
и виждам пълната разруха на живота -
как времето дълбало е следи,
как дебнещата смърт копае гроба,
играейки си с нашите сълзи.

Не зная колко още дъха ни остават,
усмивки колко мога да ти дам,
какво за теб ще мога да направя...
Прегръщам те. За другото- не знам.

[Magic`Green`eyes]

Ауу, Рениту ми! Чудесно е стихчето! Тъжно, но в същото време вливаш толкова любов. Браво сладурче!!