KUKLI4KATA

[KUKLI4KATA]

Когато се губят мечти и копнежи,
загубваш се бавно полека и ти.
Загубват смисъл твоите стремежи,
загубват блясък твоите очи...
Хоризонти пред теб безвъзвратно изчезват,
звездите са просто мъртви звезди
и само сълзите пред тебе..напредват.
Полека загубваш се с тях всъщност ти.
Когато се губят мечти и копнежи,
загубва се бавно целият свят..
от толкова радости - нявга премрежен..
Загубват се чувства, загубва се смях!
Когато се губят мечти и копнежи,
загубва се твоят мъничък ден.
Остава ти нищо - без граница време.
Остава ти просто нищо от теб...
Когато се губят мечти и копнежи,
ти бавно изгубваш всичко навред,
което е давало нявга надежди...
И няма те теб! И няма те теб!

[ranenia skorpion]

  Браво миличка продължаваи да пишеш все тъи прекрасно,само че знаеш ли ще се радвам ако влееш малко оптимистична нотка в следващите си творби...че тази мъка...доста тъжничко

[KUKLI4KATA]

благодаря ти душице, обещавам един опртимистичен стих 

[KUKLI4KATA]

Живеем... даже малко променени,
даже малко непознати,
в свят на малки и големи,
в свят на всякакви обрати.
 
Живеем... даже малко мълчаливи,
даже мъничко сърдити,
в свят на пo-разговорчиви,
в свят на всякакви чешити...

Живеем... даже малко недоволни,
даже малко непонятни,
вървим напред - в моменти волни,
в моментите - дори приятни.

Живеем... даже... малко упорити,
ще бъдем винаги на ход!
Докато ги има още дните ти...
мой скъп приятелю, живот!
 

[Leda]

За таланта ... НЕ С ЛЪЖА - 

[DEVIL_IN_HEAVEN]

  Много е хубаво!!

[Bonita]

 

[dodic]

прекрасно и оптимистично

 

[неотразима_737]

 

[SteeleR]

Няма емот-иконка, нито дума, която да опише колко ми хареса това...

[KUKLI4KATA]

Повява южняк някак призрачно леко.
Тревата зелена различно е мека.
Обещания витаят...Знойни копнежи...
Души се разлистят под тихи ръмежи.
Жадувана пролет селцето обгръща.
Притихва гълчава в дворове и къщи.
Само кучешки лай...Смътни ухания...
Денят се изнизва в последни дихания.

По тясната вита, крайселска пътека
две фигурки в здрача се стапят полека.
Селцето остава точица в мрака.
Душите сиротни там никой не чака.
Всеки другият има и своята жал.
...Нагазват във меката, гробищна кал.
Пред мъничко гробче най-сетне поспират.
В прозирният креп на тъгата примират -
тук рожба едничка положиха лани...
...И шепнат молитва...Във кремъчни длани,
стиска бащата стръкче първа иглика.
...О, Боже, защо първо нас не повика...



2004г.

[неотразима_737]

 

[KUKLI4KATA]

Няма емот-иконка, нито дума, която да опише колко ми хареса това...

  а за мен има такава,която показва каква усмивка ми дари сега 

благодаря и на другите усмивчици,че им е харесало

[DEVIL_IN_HEAVEN]

  Много е тъжно!... Отначало очаквах друго развитие, но накрая... 

[DEVIL_IN_HEAVEN]

  Ти направо ме заслепи с тази усмивка!...