Един единствен път мога аз да кажа,
че бях щастлив, че бях добре,
но времето минава и всичко си тече
сега това е само спомен, макар красив, но само спомен.
Наистина сега света и смисъл няма
блуждаеща душа - една съдба
на болката отдадена и мърва
в стремежа си за красота...
И ден след ден отлитат
едни се влюбват - другите разделят,
едни сега се раждат - другите умират,
а аз стоя, стоя и чакам...
можа би една звезда,
може би звездата, озарила ме нявга в нощта,
може би звездата на залязващата ми душа,
може би ... дано да я дочакам...