Когато щастието си отива,
не винаги вали проливен дъжд,
не винаги е есен - пуста, сива,
не винаги от мъка ставаш луд.
Когато щастието си отива,
не винаги заплакваш със сълзи..
но винаги, но..винаги ти идва
със ярост да крещиш отново ти!
Не винаги, не винаги това го можеш...
Понякога..със болка на уста
изричаш монотонно: " Хайде, сбогом."
Приветливо посрещаш пак тъга.
Когато щастието си отива,
настъпва болка, даже пустота
и цялата земя е сякаш крива,
защото..щастието си тръгва с утринта...