Ние, ангелите
Същества, които търсят непрестанно
на изгрева различни гледки и ъгли.
Които знаят, че разкаяние случайно
отвежда в нова земя всички души.
Не спираме пред този изгрев да се поклоним,
а следваме лъчите огнени до Рая
до последния си ден със сърца го следим
и му казваме -Здравей- на края.
В светлото се крием зад стените
на нашите вселени тъжни и раними...
Вървим по вятъра на самотите
след хората за нас любими...
Такива сме...Такива сме по принцип в дните.
Но в нощите сме тихи наблюдатели на Рая.
Във тъмното очите взираме в мечтите
и плачем за изгубените във безкрая.
Аз знам и тази нощ дъждовна е такава,
че може нежната мелодия да заглуши.
И тази нощ не спира да възпява
тъгата на ограбените й души.
В мислите си често пазим тайна
за този плач на зимното море,
но някога и то и залеза
целували са нашите нозе.
В сърцата сме бездънни ями,
които чакат да ги изпълни радостта...
Уви, и тя предателка ни стана
когато ангелът не я разбра.
Едиствена нощта, тя ангела разбира
и го прегръща с романтични криле...
Сълзите му във спомени събира...
за да не може истински той да умре!
