Тъжно е да умреш,
когато дъждът вали
и пречистена
блести светлината.
Тъжно е
и много боли,
когато си отива
освободена душата.
Зад ковчега
спомените вървят,
за живота ти -
добре или зле
минал.
Плачат ли
или тихичко се смеят...
аз не знам.
А на теб не ти пука...-
ти си минало.
Тъжно е,
че сме толкова
нетрайни,
уви,
а цял живот се изяждаме.
Страдаме,
тормозим другите,
крещим...
Боже,
защо така ни наказа?!
А може би ,
не е виновен бог?!
Може би сами сме си казън?!
Искам на гроба ми
черешов цвят да цъфти ...
И дано да не съм
живяла напразно!
