Земята е един свят измежду множеството други. Тя е важна само за нас - нашият дом, нашата планета. Животът ни се е зародил и развил тук, тук навлизаме в пълнолетна възраст. Това е мястото, където сме развили желанието си да изучаваме Космоса, това е мястото, където с усилия и в несигурност решаваме съдбата си. Добре дошли на планетата Земя, едно местенце със синьо небе от азот, океани от течна вода, прохладни гори и тихи ливади - място с положителност наситено с живот...
*(физични данни за планетата)*
Планетата Земя - нашият общ дом е третата по отдалеченост от Слънцето. Тя обикаля около Слънцето на разстояние 150 милиона км за около 365,25 дни. Нашата планета е една от малките по размери и маса. Нейният среден радиус е 6370 км, а масата й - около 6.1024 кг. Върти се сравнително бавно около оста си за 24 дни 56 минути и 4 секунди.
Земята има най-голяма средна плътност сред планетите - 5,5 g/см3. Тази плътност е почти два пъти по-голяма от плътността на скалите на повърхността й, което говори за нееднородност на Земята. Наистина нейното ядро е с много по-голяма плътност от тази на мантията и кората, която е дебела около 35 км. Вероятно то е желязно, може би с примеси от други тежки метали, докато в кората преобладават сравнително леки съединения.
Средната температура на Земята е приблизително 10о С. Тя е различна за места с различни координати и се мени през денонощието и с годишните времена. Около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, която е нейната хидросфера. Земната хидросфера е уникално явление в Слънчевата система - нито една от известните ни планети не притежава подобно образувание. При условията на другите космически тела водата е предимно в твърда фаза. На Земята само 7% от водата е постоянно в твърдо състояние, образувайки полярните шапки на нашата планета.
Газовата обвивка - атмосферата на Земята, съдържа 78% азот, 21% кислород, а останалият около 1% са водни пари, въглероден диоксид и др. Химичният състав на атмосферата, както и нейната температура и плътност, са изучени подробно за различни височини с помощта на изкуствени спътници. Тези параметри силно зависят от височината. Температурата и плътността освен това зависят от времето през денонощието, както и от слънчевата активност.
Една от особеностите на Земята е нейното магнитно поле. То е подобно на полето на магнитен дипол, а оста му не съвпада с географската ос. То също силно се влияе от някои прояви на слънчевата активност. Неговото действие е
причина за образуването около Земята на радиационни пояси, открити и изучени още с първите изкуствени спътници. Така се наричат пръстенообразните образувания около екватора на Земята, разположени на височина над 2500 км, в които са концентрирани протони и електрони с високи енергии. Тези частици непрекъснато "изтичат" от Слънцето и попадат под действието на земното магнитно поле. Изсипването на сравнително много такива изхвърлени от Слънцето при слънчево избухване частици около земните магнитни полюси предизвиква полярни сияния.
*(възникване на живота)*
Животът е възникнал в първичния океан на Земята преди около 4 млрд. години. Голяма роля за това са изиграли мощните електрически разряди (мълнии) в този древен воден басейн, които в даден момент са довели до формирането на най-примитивните форми на живот. Известен е опитът на английския химик Милър, който в лабораторни условия симулирал условията на древния океан и първичната атмосфера, която съставил от водород, водни пари, амоняк и метан. Приемайки, че тогава на Земята е имало безкрайни бури, съпровождани от мощни мълнии, Милър направил така, че през колбата с приготвената от него първична атмосфера и океан непрекъснато преминавали електрически разряди. При крайния химичен анализ, Милър открил, че колбата съдържа многобройни аминокиселини, а именно те изграждат белтъците...
Всички живи същества на планетата ни са изградени от органични молекули - сложни микроскопични структури, в които въглеродните атоми имат централна роля. Били са времена, някога, преди да възникне животът, когато Земята е била безплодна и съвсем пуста. Днес планетата ни прелива от живот. Как е станало това? Как при отсъствието на живот са се образували молекули на основата на въглерода? Как са възникнали живите твари? Как се е развил животът, така че да създаде същества прецизни и сложни, каквито сме ние, способни да проучат тайните на началото си?
От време на време някой обръща внимание на това, какво щастливо стечение на обстоятелствата е, че Земята е напълно подходяща за живот - умерена температура, течна вода, кислородна атмосфера и т.н. Но в известна степен това е смесване на причината и следствието. Ние, земните обитатели сме във висша степен адаптирани към условията на Земята защото сме израстнали тук. Онези по-ранни форми на живот, които не са се адаптирали са измрели. Ние произлизаме от тези, които са се приспособили добре. Целият живот на Земята е тясно обвързан. Ние имаме обща органична химия и общо еволюционно наследство. В следствие на това биолозите са твърде ограничени. Принудени са да изучават само един вид биология.
Механизмът на еволюцията е естествения подбор е откритие, свързано с имената на Ч. Дарвин и А.Р. Уолъс. Преди повече от век те изтъкнали, че природата е плододайна, че много повече растения се появяват отколкото могат да оцелеят и, че следователно околната среда селектира тези видове, които случайно са се пригодили за оцеляване. Мутациите - случайни изменения в наследствеността. Те осигуряват суров материал на еволюцията. Природата избира тези няколко мутации, които повишават способността да оцелееш в резултат на серия от бавни трансформации на една жива форма в друга, начало на ново същество.
Това, което е станало тук на Земята е повече или по-малко присъщо на еволюцията и живота на много планети, но в такива детайли като химията на протеините или неврологията на мозъка историята на живота върху Земята може би е уникална в целия Млечен път. Земята се е образувала от междузвездния газ и прах преди около 4.6 милиарда години. От вкаменелостите научаваме, че началото на живота е било скоро след това, може би преди около 4 милиарда години в моретата и океаните на предисторическата Земя. Първите живи същества не са били нещо по-сложно от едноклетъчен организъм, високоусъвършенствана вече форма на живот. Първите движения са били далеч по-прости. В тези начални дни слънчевата светлина и ултравиолетовите лъчи са разрушавали простите и богати на водород молекули на първичната атмосфера, а частите им спонтанно са се пренареждали в по-сложни и по-сложни молекули. Продуктите от тези ранни химически реакции са се разтваряли в океаните, като са образували своеобразен органичен бульон с постоянно нарастване на сложността, докато един ден, съвсем случайно се появила молекула, която можела да създава груби себеподобни копия, използвайки като градивни частици други молекули от бульона
Това било най-ранния прототип на ДНК, молекулата-творец на живота на Земята. Тя е оформена като спираловидно усукана стълба със стъпала, разположени в четири различни молекурярни раздела, които преставляват четирите букви на генетичния код (език). Тези стъпала наречени нуклеотиди дават наследствените инструкции за създаването на даден организъм. Всяко живо същество на Земята има различна мрежа от инструкции, които в основата си са изписани на същия език. Причината организмите да са различни е разликата в инструкциите на нуклеотидите. Мутацията е промяна в нуклеотида, копирана в следващото поколение, което се развива. Тъй като това са случайни нуклеотидни промени повечето от тях са вредни и смъртоносни. Изминава много време преди мутацията да способства за по-доброто функциониране на организма. Невероятно е, че една малка мутация в нуклеотид с размери една десетмилионна от сантиметъра движи еволюцията.
Преди 4 милиарда години Земята е била райска градина за молекулите. Тогава все още е нямало хищници. Някои молекули са се възпроизвеждали неефективно, конкурирайки се за строителен материал и са оставяли негодни свои копия. С възпроизвеждането, мутациите и селективното отстраняване на най-несполучливите видове, еволюцията е била в ход, дори и само на молекулярно ниво. С времето възпрозводството се подобрявало - в края на краищата са се свързвали молекули със специализирани функции, образувайки молекулна група - първата клетка. Днес растителните клетки имат миниатюрни молекулни фабрики, наречени хлоропласт, които са отговорни за фотосинтезата - преобразуване на слънчевата светлина, водата и въглеродния двуокис във въглехидрати и кислород. Клетките в кръвта съдържат друг вид молекулна фабрика - митохондриите, които съединяват хранителните вещества с кислорода за да извлекат полезна енергия. Тези своеобразни фабрики днес съществуват в растителните и животинските клетки, но някои от тях в миналото може би са били свободни клетки. Преди три милиарда години множество едноклетъчни растения са се обвързали вероятно защото мутация е попречила на разделянето на клетката след делението й. Така е възникнал първия многоклетъчен организъм. Всяка клетка от вашето тяло е своего рода общност от свободноживеещи някога части, свързани за всеобщото добро. Вие сте изградени от стотици трилиона клетки. Всеки един от нас е едно множество.
Преди около два милиарда години са се оформили половете. Преди това новите видове са се появявали само от натрупване на случайни мутации - селекция на измененията, буква по буква, в генетичните инструкции. Еволюцията би трябвало да е мъчително бавна. С появата на половете два организма са могли да обменят цели параграфи, страници или томове от техния ДНК-код, създавайки нови видове, готови за ситото на селекцията. Организмите са подбрани така, че да се включват в полови контакти - онези, които са ги намирали за неинтересни бързо са изчезвали. И това е вярно не само за микробите преди два милиарда години. Ние хората днес също имаме осезаема страст да си обменяме части от ДНК.
Преди един милиард години в съвместна работа, растенията са направили зашеметяваща промяна в земната среда. Зелените растения са произвели молекулен кислород. От времето, когато океаните са започнали да се изпълват с прости зелени растения, както сега кислородът постепенно се е превръщал в главен компонент на земната атмосфера, изменяйки я напълно от нейния първоначално водороден характер и слагайки край на епохата в земната история, когато живата материя е създавана от небиологичен процес.
Но кислорода бил причина органичните молекули да се разпадат. Въпреки симпатията ни към него в основата си той е отрова за незащитената органична материя. Преходът към кислородна атмосфера е бил най-голямата криза в историята на живота и много голям брой организми, които не са могли да се справят с кислорода са загинали.
Някои примитивни форми, като бацила на тетануса са успели да оцелеят дори до днес само в анаеробна (т.е. без кислород) среда. Азотът в земната атмосфера е в по-голяма степен химически инертен и затова е по-благоприятен от кислорода. Освен това той е и биологически хранителен. Така 99% от земната атмосфера е с биологически произход. Небето ни е създадено от живота.
За повече от 4 милиарда години от началото на живота, преобладаващите организми са микроскопичните синьо-зелени водорасли, които са покривали и изпълвали океаните. Тогава, преди около 600 милиона години монополната власт на водораслите била загубена и се появило разпространение на нови форми на живот, наречено в резултат на това Камбрииска експлозия. Животът се е зародил почти веднага след образуването на Земята, което подсказва, че на земеподобните планети той може да е неизбежен химически процес. Но за три милиарда години не се е развил много повече от синьо-зелените водорасли, което пък ни навежда на мисълта, че по-мащабни форми на живот със специализирани органи е трудно да се развият, по-трудно дори от възникването на живота. Вероятно има много други планети, които днес изобилстват на микроби, но нямат големи животни и растения. Скоро след Кембрииската експлозия океаните гъмжели от множество различни форми на живот. Преди 500 милиона години са живели огромни ята трилобити - съвършено изградени, наподобяващи на големи насекоми, голяма част, от които са ловували групово по морското дъно. В очите си те имали кристали за улавяне на поляризирана светлина. Но днес живи трилобити няма - няма ги вече 200 милиона години. Земята е била населена от животни и растения, от които днес няма и следа. Разбира се и никои от сегашните видове ги е нямало тогава. В старите скали няма и намек за същества като нас. Всички живи форми са се появявали, поживявали са повече или по-кратко и после са изчезвали.
Преди Кембрииската експлозия съществата като че са заемали местата на предшествениците им твърде бавно. Отчасти причината е може би в това, че изобилието на информацията ни намалява бързо, колкото по-назад в миналото се взираме, в ранната история на планетана ни, много малка част от организмите са имали твърди елементи в тялото си и така са оставили малко вкаменелости. Но бавния ход на възникване на съвсем нови форми преди Кембрииския взрив е действителност. Усърдието на еволюцията на клетъчната структура и биохимия не се е отразила непосредствено веднага на формите открити във вкаменелостите. След този период, със сравнително бърза скорост е последвало добро приспособяване. За кратко време последователно се е появила първата риба и първите гръбначни, растения, които по-рано са били ограничени в океаните, са започнали да колонизират сушата, развили се първите насекоми, а потомците им са станали пионерите в завземането на сушата от животните, тези крилати твари са възникнали заедно с амфибиите - същества, които са можели да живеят и на сушата и във водата, израстнали са първите дървета и влечуги, еволюирали са динозаврите, бозайниците и след това първите птици, изникнали първите цветя, динозаврите са измрели, а се появили морските бозайници, предшественици на делфините и китовете и по същото време и приматите - предшествениците на маймуните, човекоподобните маймуни и човекът. Преди по-малко от 10 милиона години са еволюирали първите същества, които в голяма степен са приличали на човека и които са били съпроводени с драматично нарастване на мозъка. И тогава, само преди няколко милиона години се появил първият истински човек.
Човекът е израстнал в горите и има естествено влечение към тях. Колко прекрасно е дървото, устремено към небето! Листата му събират слънчевата топлина за да фотосинтезсират, като по този начин чрез засенчването си дърветата се конкурират със съседите си. Ако се вгледате внимателно може често да видите как две се изтласкват с бавна елегантност. Дърветата са величествени и красиви механизми, захранвани от слънчева светлина, черпещи вода от почвата и въглероден двуокис от въздуха, превръщайки тези вещества в храна за тях и за нас.
Растенията използват въглехидратите като енергиен източник за да си вършат своята растителна дейност. А ние, животните, които сме в крайна сметка паразити за растенията присвояваме въглехидратите за да си вършим нашата работа. При яденето на растения ние смесваме тези въглехидрати с кислорода, разтворен в кръвта ни, резултат от способността ни да дишаме въздух, и така извличаме енергията, която ни движи. При този процес издишваме въглероден двуокис, който растенията преработват и създават повече въглехидрати. Каква удивителна съвместна спогодба - растения и животни, поглъщащи отделеното от другия, своеобразна всепланетна взаимовръзка, великолепно завършен цикъл, захранван от една звезда на 150 милиона километра.
Ние хората на пръв поглед сме твърде различни от дърветата. Без съмнение възприемаме света различно от тях. Но дълбоко вътре в молекулното сърце на живота, в основата си дърветата и ние сме идентични. И ние, и те използваме протеините, както и ензимите за управлението на химичните реакции в клетките ни. И което е много показателно, използваме съвсем еднакви кодове за прехвърляне на информацията съдържаща се в нуклеиновите киселини в информация в протеините, както всъщност го правят всички същества на планетата.
Дори животът на другите планети да има същата молекулярна химия като на Земята, няма причини да очакваме да прилича на познати ни организми. Погледнете само огромното разнообразие на живи същества на Земята, поделящи си една планета и които са с еднаква молекулярна биология. Онези извънземни животни и растения вероятно са коренно различни от всички познати ни видове. Когато казваме, че търсенето на живот където и да е той е важно, не гарантираме, че ще го открием, а само това, че много си заслужава да го търсим.
Досега сме чули гласа на живота само на една малка планета. Но най-после започнахме да се заслушвме и за други гласове от космическия оркестър.
*(гибелта на динозаврите)*
Приема се, че катаклизъм е предизвикал масовото измиране на динозаврите при прехода от кредата към терциера преди 65 млн. години. Кратер с диаметър 170 метра в мексиканския полуостров Юкатан е идентифициран след дългогодишто търсене. За да се създаде такъв огромен кратер, метеоритът, който го е създал трябва да е имал диаметър между 10 и 20 км.
Тогавашните събития приличали на края на света - една гигантска огнена топка се движела бързо към Земята и страхотен удар разтърсил земната кора, предизвикал земетресения по целия свят и опустошителни приливни вълни, наречени цунами, изхвърлил в горните слоеве на атмосферата гигантски количества от изпарени скали и прах. Над Земята се спуснал неколкомесечен мрак, завалели киселинни дъждове и бавно спускащият се прах образувал неколкосантиметрова покривка.
Фосилите от динозаври и от 3/4 от съществуващите тогава животински видове могат да се открият само под този седиментен слой, а над него те липсват. Вероятно голямата част от тогавашната фауна е загинала в опустошителната студена вълна, която последвала взрива.
Скоро атмосферата се затоплила, макар и само до 15о С, и този, продължил векове, парников ефект също е бил унищожителен за живота. Астероидът е улучил Земята всъщност в едно чувствително място, тъй като областта на удара показва дебел варовиков слой. Експлозията изпарила голяма част от тези седименти и освободила изключително големи количества въглероден диоксид, който заедно с другите парникови газове поглъщал топлинното излъчване на Земята. Както се предполага, силното затопляне на атмосферата, а не първоначалният студ е причинило измирането на динозаврите. Това твърдение е в съзвучие с археологическите находки, според които огромните гущери от късната креда не са изчезнали отведнъж, а постепенно.
*(еволюция на човека)*
Произходът на човека е един от най-сложните проблеми в съвременната наука. Как е възникнал той, какви условия са спомогнали за неговото възникване, кога и къде е започнало това? На първия въпрос отговор отдавна съществува: благодарение на палеонтологическите находки е възстановена голяма част от родословната линия на човека. Съществуват много хипотези, които отговарят на останалите въпроси, но всички са в известна степен спорни.
Повечето съвременни изследователи смятат, че разделянето на приматите на отделни групи е започнало преди около 63 милиона години, когато на Земята е паднал астероид и се получило катастрофално разрушение на биосферата. Именно тогава измрели много от видовете животни, като освободили екологически ниши, които постепенно се запълнили от бозайници.
Най-ефективния метод на антропологическите изследвания се оказва молекулярната генетика, която дава огромна по обем и точност информация.
Още в древността хората започнали да забелязват, че маймуните много приличат на нас, а знаменитият римски лекар и естествоизпитател от І І в. от н. е. Гален, достигнал до извода, че те са просто "смешни копия" на хората. Съвременните изследвания доказват неговата правота повече отколкото можело да се очаква: маймуните са сходни с хората не само външно и анатомически, но дори и на ДНК ниво.
В последните години учени от много научни центрове в света се занимават със сравняване на генома Homo sapiens с генома на останалите примати. Установено е, че генома на човека и неговия най-близък родственик - маймуната, малко се различават и представляват две видоизменени копия на един и същ първоизточник.
Най-близкородствена връзка с нас имат африканските човекоподобни маймуни - шимпанзетата и горилите. По ДНК те са по-близки до човека, отколкото до своите азиатски родственици - орангутаните и гибоните. А различията в генома на човека и шимпанзето с всички останали маймуни представлява само 1.5%. Поради резултатите от изследванията възникнали дори предложения за преименуване на вида Pan troglodites (обикновено шимпанзе) в Homo troglodites. Във всеки случай може да се твърди, че именно шимпанзетата последни са се отклонили от линията, водеща към човека. Що се касае до човека, то всички негови видове са потомци на австралопитека, от когото преди около два милиона години се е отклонила линията Homo.
Вид : Период
Ardipithicus ramidus : преди 5 - 4 милиона години
Australopithecus anamensis : преди 4.2 - 3.9 милиона години
Australopithecus afarensis : преди 4 - 2.7 милиона години
Australopithecus africanus : преди 3 - 2 милиона години
Australopithecus robustus : преди 2.2 - 1.6 милиона години
Homo habilis : преди 2.2 - 1.6 милиона години
Homo erectus : преди 2.0 - 0.4 милиона години
Homo sapiens archaic : преди 400 - 200 хиляди години
Homo sapiens neandertalensis : преди 200 - 30 хиляди години
Homo sapiens sapiens : преди 200 хиляди години до днес
Придвижване на два крака
Ходенето на два крака е най-важният признак на човека. Останалите примати, с малки изклочения, живеят предимно по дърветата и се явяват четириноги или, както казват някои, четириръки. Макар, че някои маймуноподобни, например бабуните са се приспособили към наземно същещвуване, но те все пак се придвижват на четири крайника. А човекоподобните маймуни, в частност горилите, които основно живеят на земята, ходят частично изправени и често се опират на ръце.
Вертикалното положение на човешкото тяло се оказало свързано с множество вторични адаптивни изменение. В това число влизат измененията в размерите на ръцете и краката, модификация на стъпалото и кривината на гръбначния стълб, а също така и съединението на главата с гръбначния стълб.
Увеличаване на мозъка
Следващата отличителна черта, поставяща човека в особено положение по отношение на останалите примати е необичайно големият мозък. За сравнение мозъкът на човека е три пъти по-голям от мозъка на съвременното шимпанзе. Даже при Homo habilis - първия хоминид, мозъкът е бил два пъти по голям. Но това не е единствената особеност в човешкия мозък: различните вътрешни области претърпели специализирано развитие, увеличило се количеството на нервните клетки и се изменило тяхното разположение. Тези и някои други модификации повишили възможностите на човешкия мозък. За съжаление изкопаемите останки от черепи не дават достатъчно сравнителен материал за оценка на многото структурни изменения. За разлика от другите признаци, споменати по-горе, в качеството си на адаптиращи към изправеното ходене, увеличението на мозъка няма пряка връзка с тях. Макар, че е напълно възможно да има пряка връзка между изправеното ходене и развитието на мозъка.
Строеж на зъбите
Третото основно изменение засяга строежа на зъбите и тяхното използване. Трансформациите обикновенно се свързват с изменението в начина на хранене на най-древния човек. Причината за това още е предмет на обсъждане, за разлика от характера на измененията, който е твърдо установен. Към трансформациите се отнасят намаляването на обема и дължината на кучешките зъби, измененията на формата, наклона и дъвкателната повърхност на различните зъби, развитие на параболичната зъбна дъга, в която предната част има кръгообразна форма, разширяване на страничните зъби навън - за разлика от U-образната зъбна дъга при маймуните.
В хода на еволюцията на хоминида, увеличаването на мозъка и трансформацията на зъбите са съпроводени със значителни изменения в структурата на различните елементи на черепа, лицето и техните пропорции.
Расови различия
При изучаване на антропогенеза, т.е. произхода на Homo sapiens, неизменно става въпрос и за произхода на расовите типове: кога са се развили те? Преди или след като еволюцията е достигнала до степен Homo sapiens sapiens? Когато първите Homo sapiens sapiens се появили в Европа, Африка и Азия (разбира се в каменната ера), те вече притежавали определени расови различия. Така например кроманьонския човек в Европа рязко се отличава от съпоставените форми на хората от Австралия, Африка и Азия. Заедно с това трябва да се отбележи, че в общи линии в нито един регион от света ранните изкопаеми на H. sapiens не са напълно идентични анатомически със съвременните параметри на расовите типове.
Някои автори допускат, че расовите различия са относително ново адаптивно явление. Други смятат, че взимайки предвид широкото разпространение на представители на по-ранни хоминиди, тяхната относителна изолация и дължината на тези периоди от време, необходими за постигане на такова разделение, показват произхода на расовите различия към по-древните H. sapiens и даже към нивото, предшестващо H. sapiens. Теория за това, че расовите типове при съвременния човек са започнали да се развиват още в стадия на H. erectus, била убедително разработена от Ф. Вейденрейх в резултат на изучаване изкопаемите останки от пекински човек. В тази популация, обитаваща Китай, Вейденрейх идентифицирал ред признаци, които не само отличават пекинския човек от живеещите в други региони H. erectus, но и се откриват при монголоиднте разклонения на съвременния човек.
Продължаваща еволюция на човека
В течение на няколко десетки хиляди години основното направление за адаптация на човека към обкръжаващата го среда се осъществява посредством развитието на културата, също така продължават своето действие и биологичските процеси на подбор и на физическата еволюция. Тези процеси вървят бавно и рядко се поддават на директно наблюдение. Но все пак, определени заключения могат да бъдат направени.
Да започнем с механизма на еволюцията, наречен мутация. Много от мутациите в човешките популации се проявяват с определена честота. Повечето от известните са опасни и смъртоносни за индивида и много рядко се оказват полезни. Според много генетици продължаването на експериментите с ядрени оръжия значително увеличават оценяваната в момента честота на мутациите.
Няма съмнение, че съществуват мутации, нито смъртно опасни, нито явно полезни - тяхното присъствие е практически незабележимо за индивида, но могат да се проявят в потомството. Наблюдаваното в момента развитие към съпротивление на заболяванията, от една страна и понижаване разпространението на някои нарушения във физиологическите функции - от друга, биха могли да бъдат следствие не само от постижение на медицината, но и действие на мутации и други еволюционни процеси.
Що се отнася до естествения подбор, до неотдавна битувало мнение, според което с развитие на културата, влиянието на тези мощни сили в биологическата еволюция ще се отстранят напълно. Макар, че данни от експериментите и наблюденията налагат преоценка на тези възгледи. Например популационните изследвания показват, че наблюдаваните съвременни разпределения на гените, определящи кръвните групи, в основата си са под действие на механизмите на естествения отбор.
Друг механизъм на еволюцията, известен като миграция, обяснява разпространението на генетическите признаци, сформиращи се в локална популация, намиращи се в по-широки популации. Изучаването на изкопаемите хоминиди показва, че полезните локални изменения много бързо се разпространявали в съседни популации, а след това и в по-отдалечени. Вероятно, това е резултат от кръстосвания, а не от унищожаване и заместване на една популация с друга. В полза на това мнение говори относителната обичайност на ситуацията, особено в края на плейстоцена, когато в чисто локална популация възниквало необичайно широко разнообразие на признаци. Темповете на миграция се повишават в зависимост от развитието на комуникативността. При това социалната и културна враждебност затруднява, но не предотвратява кръстосванията, както се вижда например в съвременните политически образувания.
Последният от главните механизми на еволюционните изменения - дрейв на гените – също така по всяка вероятност има място в съвремените популации на човека. Макар, че дрейфа се явява по същество статистическа концепция, данните описващи възникващите от тях изменения в човешките популации, все още не са достатъчни. Макар, че са установени някои важни и очевидно общочовешки тенденции. Така формата на черепа претърпява постепенно изменение от долихоцефалия към брахицефалия, но пълното обяснение на функционалните причини на този процес до момента не е намерено. По подобен образ при човекоподобните маймуни се наблюдава намаление на броя на зъбите от 32 на 28, заради това, че четирите молара (мъдреци) често не израстват.
Самият Дарвин не смятал естествения подбор (оцеляване на приспособените) за единствен тип подбор, а отбелязал още два други типа: изкуствения и половия подбор. Концепцията за изкуствения подбор има неоценима важност за разбиране на ранните етапи от еволюцията на човека. Именно за това в съвременните теории толкова повече значение се придава на факта - ранното производство на оръдия на труда по установени стандартни образци. Дотолкова, доколкото изкуственият подбор предполага изменение в поведенческите модели, той остава важна сила, но може и да се разглежда по-скоро под рубрика развитие на културата, отколкото естествен подбор.
Културни фактори могат да лежат в основата на половия подбор в човешката популация. Половият подбор представлява сложен феномен с участващи фактори в избора не толкова основаващи се на индивидуалността като красота, сила, полова потенция и други личностни качества, колкото на социалност, базираща се на принципа на социалните граници на етническите образувания - такива като раса, класа, националност и религия.