Само ти ли имаш сърце?!
Вечно ме упрекваш, че те наранявам.
А моето - то къде остана?! Къде?
Питаш ли ме как до теб се оцелява?...
Все ме гледаш под микроскоп.
Все за нещо съм ти виновна, дива, грешна.
Чувствам се жалък микроб.
Така съм претръпнала, че чак ми е смешно.
Затворена в мен си мълчи
душата ми. Май само тя ми остана.
Нямаш достъп в нея ти.
И да се сърдиш, аз не слагам пръст в рана.
Кротко! Пази си сърцето!
Не ми крещи, че от гнева ти оглушавам.
Пак е синьо небето...
Усмихни се...Знаеш - винаги ти прощавам.