Танцуват листата
като в някакъв транс.
Късно слънце
целува паважа.
Не ми се обаждаш...
Мълчиш час след час...
И аз нямам
какво да ти кажа.
Колко думи красиви,
колко нежност
и... страст
пропилях,
разпилях ги
в простора.
Даде малко, а взе
цяла мойта душа
и къде я отнесе -
не зная.
Вместо свойта душа-
късче лед
ми дари.
В мойте пръсти горещи
стопи се.
С тази хладна вода
ще измия очи,
няма вечно да моля-
върни се!
Танцуват листата,
ще поканя на танц
онзи вятър
от голите клони.
Цяла нощ ще танцувам,
ще се смея със глас,
и за теб няма грам
да тъгувам.
Май не вярваш, нали?
Чакаш час подходящ
и си мислиш
"добре я познавам".
Радост моя, не знаеш
как горчиво грешиш-
аз съм черното слънце
в кръвта ти.
В онзи пагубен миг,
в който сам си внушиш,
че от мене си се излекувал-
като мина забравена
ще ме взривиш...
На парцали ще цъфне душата.
После нека те галят
чужди женски ръце,
ти от болка ще плачеш.
Ще лъжеш.
Цял живот ще ме помниш,
аз съм в твойто сърце.
Извади ме, ако можеш!...
Не можеш!