Събирам изгорели спомени.
Пръстите на душата ми са черни.
Изгорялото на изгубеност мирише...
Тъгата има много точен мерник.
Право в сърцето ми, наивното,
отново ме е улучила.
Способен килър е...
Мостовете за връщане
разрушени са.
Кръвта ми изтича...
Късно е...
Няма накъде...
А ти след мене вървиш.
Като котка в сенките
пълзиш и си точиш зъбите.
Предвкусваш
как отново ще ме разкъсаш
с ноктите на съмненията си -
кръвожадни и кървави.
Твоя съм...
Никъде няма да бягам.
Полумъртва съм
от много време.
Дивите котки
не обичат мърша...
Изяж ме, докато още дишам...-
дявол да те вземе!!!