Секундата - горчива водна капка,
пълзи в цвета на времето.Сълзи
пътечка-драскотина...Тъмна тръпка.
Мечтание...Разплакани очи.
Във шепите си утрото събира
неказаните думи на мига.
Навярно много сладки ги намира.
Ще ги изпие в пристъп на тъга.
И твоят вик ще се разкъса в мрака
на хиляди светулки от копнеж.
Издишай го. Там някъде те чака
премръзнала принцеса Леден скреж.
Стопли душата и. С любов вземи я.
В плътта и като белег се вгради.
В казан на времето свари магия.
А после....като догма остани
във черните писания на Злото,
където ти ще бъдеш Антихрист,
защото в теб е Силата. Доброто
в душата пише...Тя е празен лист.