Моята история започна така:
Запознах се с едно момче в един сайт за запознанства съвсем случайно. Поисках му скайп, той ми го даде и се запознахме. На следващият ден той трябваше да ми пише, но беше забравил, а и аз също. Аз му писах след няколко дни, писахме си малко и се разбрахме да ми пише на следващия ден. Не ми писа, но не ми направи никакво впечатление, за мен тогава той беше просто едно момче. След няколко дни той ми писа и след това започнахме да си пишем всеки ден. Тогава въпросното момче си имаше приятелка, но се разделиха. Аз започнах да имам чувства към него, но това момче, може да звучи малко невероятно, е хипер харесвано. Един ден едно момиче ме намери по скайп с цел да ме заплашва, защото е влюбено в него от половин година. Но тя не тръгна със заплахите, а се държа съвсем човешки и стана така, че се сприятелихме и сега сме много близки. Нейната братовчедка, която вече е също една от най-добрите ми приятелки, го харесва от 2 години и така започнаха интригите. Понеже винаги съм отстъпвала моите момчета на приятелките си и те изживяваха моето щастие, реших този път да е различно. Двете мои приятелки разбраха, че го харесвам и че той ми обръща внимание, че всеки ден си пишем и виждаха моето име на неговия скайп и неговото име на моя. Момичето, което го харесва от 2 години, направи всичко, за да се откажа от него. Казваше ми, когато го е виждала да се целува с момичета, дори и тя се целува с него и след това веднага ми докладва с подробности, без да попитам. Аз не се отказах. Оказа се, че с него ходим в една и съща дискотека и му предложих да се видим. Видяхме се след няколко дни, после отново и ето, че един петък, който се срещнахме, аз се напих. Това беше вечерта на Коледа. той ме изведе отстрани на дискотеката, седнахме и цяла вечер се гушкахме. Тогава бях на седмото небе. След няколко дни на същото място последва и първата ни целувка. На Нова година трябваше да съм с него, но не можах да отида. Следователно имаше и последствия. Същата вечер той започнал да се занимава с едно момиче, започна да спи в тях и след време тръгнаха. От очите ми течаха сълзи всеки ден. Рязах си вените няколко пъти заради него. Един ден разбрах, че той заминава от Перник за Сандански за 3 месеца, за да работи. Бях съкрушена, обезводних се от плакане и постъпих в болница. Той замина, даже не се и сбогувахме. Въпреки съветите от близките ми да не плача, , за да се обезводня, пък аз не можех да се сдържам, имам чувството, че някой разкъсва сърцето ми на хиляди частици. На 3-тият ден, откакто замина, една приятелка ми каза, че се връща вечерта, но не се върна. Бях толкова разочарована и бях готова отново да посегна на живота си, но ме спряха. На следващият ден той се върна, това беше сряда. Разбрахме се в петък да дойде в дискотеката, чаках го цяла вечер, но не дойде...Вечерта му писах и се разбрахме да се видим на следващия ден. Излязохме, отидохме на кафе, след това се разхождахме в парка, седяхме на една пейка и гледахме звездите. Тогава бях най-щастливия човек на света. Това бече на 12-ти февруари, 2 дни преди Св.Валентин. На следващият ден пак се видяхме, отново бяхме в парка. Ако някой ни беше видял, щеше да каже, че ходим, но не беше така.
На другият ден беше Св.Валентин, аз плачех сама в нас, а той е бил на дискотека, защото седмици преди това му казах, че на Св.Валентин ще съм в дискотеката сама и ще се съсипя от пиене. Моите приятелки ми казват постоянно, че ме използва, че съм втора цигулка, че му ходя по гъза, а той не ми обръща внимание. Те не знаят какво е да обичаш толкова много и да дадеш толкова много, за да се откажеш така лесно. Наскоро той излизал с едно момиче, случайно ми я показаха на мача. Тя ми разказа, че той я е помолил да му напише нещо на стената във ФБ, за да види дали наистина имам чувства към него и че той и' е казал, че не може да ме разбере, защото уж него обичам, друг целувам, 3-ти галя и т.н. Казах му, че има грешно мнение за мен, а той ми каза, че не и' е казвал нищо такова. Не му повярвах, защото все пак тя ми прати хронология, а и нямаше да знае как стоят нещата м/у мен и него. С него се скарахме. Това се случи вчера, сега пиша това и отново плача. Откакто се запознах с него, плача. На 17.03.2011, т.е след 3 дни правим 4 месеца от запознанството ни. За тези 4 месеца няма ден, в който да не съм плакала за него. Най-лошото е, че той не ми казва нищо - дали ме харесва или не, дали иска да сме заедно или не. Аз съм в пълна неяснота и тъмнина, не знам нищо. Знам, че много го обичам и ще направя всичко за него. Преди той ми каза да не се отказвам и да се боря. Не се отказах и няма и да се откажа. Ще се боря, защото никога не съм обичала някого толкова силно. Обаче не пожелавам на никого да преживее това.
Моля ви, кажете ми какво да правя? Много го обичам, искам да съм с него и ще направя всичко за целта. Просто това е човека, който ме кара да съм истински щастлива, който е го мен и ме разбира. Не него е моята усмивка, той е човекът, за когото бих дала живота си, това е момчето, което обичам най-много, най-добрият ми приятел
Все ми се акъла да ти оправям поста на кирилица. Дано не се повтаря занапред.